Над една трета от всички европейски сухоземни местообитания са под заплаха

Кирил Александров
Кирил Александров
5 Минути

За първи път беше създаден Червен списък (известен още като Червена книга) на всички местообитания по българските и останалите европейски територии, съобщава коалицията от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България“.

Беше направена цялостна оценка, която дава подробна картина на състоянието на 490 местообитания в 35 страни на Европа – от Полярния кръг до Средиземорието, и в заобикалящите континента крайбрежни води на Северния Атлантик, Балтийско, Средиземно и Черно море. Над 300 експерти допринесоха със своите знания и опит.

Европейският Червен списък на местообитанията е финансиран от Европейската комисия и работата по него беше координирана в партньорс21тво между Институтът по околна среда Вагенинген (Wageningen Environmental Research), Международния съюз за защита на природата (IUCN), „Бюро за природата“ (NatureBureau) и консултантите Сюзън Габей и Джон Родуел.

Резултатите от работата са достатъчно показателни. Над една трета от всички сухоземни местообитания в момента са под заплаха: такива са повече от три четвърти от торфищата и тресавищата, над половината от пасищата и ливадите, както и почти половината от нашите езера, реки и крайбрежия. Горските, храстовите и скалните местообитания не са толкова застрашени, но и тяхното състояние също буди тревога.

Във всичките заобикалящи Европа морета и Атлантическия океан, мидените банки, подводните съобщества на морски треви и местообитанията на речните устия са застрашени. В Средиземно море почти една трета от всички хабитати са пряко застрашени от изчезване, такива са и близо една четвърт от местообитанията в североизточната част на Атлантическия океан. Буди тревога и големият брой на морските местообитания, за които все още знаем прекалено малко, особено тези в Черно море.

Природните местообитания в Европа намаляват като площ и влошават качеството си по много причини, а много заплахи са с все по-засилващо се въздействие. Прекаленото използване или изоставянето на традиционните практики в пасищата и ливадите, пресушаването и замърсяването на водоемите, нахлуването на чужди и инвазивни видове растения и животни, урбанизацията и свързаното с нея инфраструктурно развитие, всички тези процеси продължат да представляват опасност за сухоземните и сладководни местообитания.

За морските местообитания, главните заплахи са замърсяването, вносът на органични вещества (еутрофикацията) във водата, разрушителните риболовни практики, изграждането на защитни съоръжения по крайбрежията и др. Някои опасни последици от климатичните промени вече са очевидни, както за морските, така и за сухоземните и сладководни екосистеми и има сериозен риск да се задълбочават в бъдеще.

Всички местообитания взети заедно са част от шарения килим на много разнообразните европейски сухоземни и морски ландшафти. Те осигуряват убежище за хиляди видове растения и животни и са източник на важни екосистемни услуги, като например опазването на почвите от ерозия, фиксацията на въглерода и, разбира се, смекчават последиците от глобалното затопляне. Тези местообитания могат да предоставят на хората в Европа ценни земеделски култури, да поддържат животновъдството, дивеча и рибата и да осигуряват местата за отдих и туризъм. Като място за  почивка и вдъхновение те са най-ценното наследство за бъдещите поколения.

Европейският Червен списък на местообитанията осигурява изцяло нов и всеобхватен инструмент за преглед на поетите ангажименти за опазването и възстановяване на сушата, сладководните басейни и моретата на Европа. Той включва много по-широк спектър от тези местообитания, които вече са законово защитени съгласно Директивата за хабитатите, и ще помогне да се оцени доколко се изпълняват целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г.

България в Европейския Червен списък

Със 120 сухоземни и сладководни местообитания и 51 морски, България се нареди сред 5-те най-богати на хабитати европейски държави, непосредствено след държави като Франция, Испания и Италия, които са с много по-големи територии и разположени в няколко биогеографски зони. Очаквано, крайбрежните местообитания (особено дюните) и някои от храстовите и тревните местообитания се отличиха с висока степен на специфика, но и влязоха в групата на най-застрашените хабитати в Европа.

Координатор за България и автор в Червения списък на сухоземните и сладководните местообитания в Европа е доц. д-р Росен Цонев от Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Информация за оценките в Европейския Червен списък на сухоземните и сладководни хабитати в България предоставиха още гл. ас. д-р Пламен Иванов от СУ, Биологически факултет, доц. д-р Мариус Димитров от ЛТУ, доц. д-р Веска Русакова и гл. ас. Чавдар Гусев (и двамата от ИБЕИ–БАН). За морските местообитания в акваторията на Черно море, информация за оценките предостави доц. д-р Веселина Михнева от Института по рибни ресурси – гр. Варна.

Кирил Александров работи като журналист от 2006-а година. Преди да работи в Agrozona.bg, е бил част от екипите на Агенция "Фокус", сп. Тема и сайта Expressnews.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА