На 14 октомври Българската православна църква отдава почит на Преподобната Петка-Параскева Търновска. В народния календар денят на Света Петка Търновска слага края на активната селскостопанска година и започват зимните празници.
Родена в Епиват, на Бяло море през ХІ век, животът й бил благочестив и богонравен, а след смъртта й мощите й се превръщат в символ на борбата за опазване и съхраняване на християнската вяра от ислямизиране на населението. Затова хората започнали да вярват, че мощите й притежават целителна сила.
През Средновековието цар Иван Асен II ги пренася в Търново. Там те се пазели до превземането на града. След поредица странствания мощите се установяват и намират покой в румънския град Яш, където са и до днес.
Дойде ли Петковден, казвали старите хора, ще си отдъхнем, защото Преподобната ни повежда към Разпус. Така на места наричали празника, защото от този ден до Димитровден ставало разплащането с ратаите, наемните работници, овчари за следващата стопанска година.
В този ден започвала и подготовката за зимния сезон. Скривали ралата под сайвантите в очакване на първия сняг, а овчарите пускали овните при овцете, правели „овча сватба”, но внимавали това да стане на „лек ден”, съобразявали се с фазата на луната. Тя трябвало да „отива на пълно”, та да се пълнят кошарите с малки агънца.
Света Петка е покровителка на брака и патрон на семейството и затова с този празник са свързани и типично семейни ритуални практики. От Петковден са разрешени годежите и сватбите. Тогава се извивало и първото зимно хоро, на което се залавяли за първи път несгодените моми. На него по-възрастните жени, бъдещи свекърви, оглеждали момите, правили „сгляда“, избирали си снахи, после оценявали пред синовете си коя мома каква е.
Започвали и родово-фамилните тържества, които в различните области на България носели различни названия –„светец”, „оброк”, черкуване”, „наместник”. Изказвала се почит и към невидимия митичен семеен покровител, който в представите на старите българи бил смок или змия. Наричали го „стопанин”, „домошар”, чествали го на този ден от годината. Затова и на Петковден се освещавали новопостроените къщи.
Правел се курбан, задължително с мъжко животно. Стопанинът го колел на прага на новия дом, или до огнището, или под плодно дръвче, в чест на домашния дух покровител.
От Петковден до Димитровден започвал отрязък от време, подобен на мръсните, поганови дни, каквито се броят от Коледа до Йордановден. Тези дни се вярвало, че са изпълнени със сила за много магически действия и заклинания за здраве и плодородие през следващата стопанска година. Жените не работели с вълна, не кроели и шиели, не плетели дрехи за мъжете си, за да не бъдат нападани овчарите и стадата им от вълци. Вярвало се още, че ако някой мъж облече дреха, кроена и шита през тези опасни дни, когато умре душата му, ще вампиряса или ще се превърне във върколак.
Честит да е именният ден на всички с имената Петко, Петкана, Петка, Параскева, Парашкева, Пенка, Паро и Парун!
