Водата се среща в три агрегатни състояния – твърдо, течно и газообразно. Дори да не е отличник по физика, който и ученик да попитате, може да изрецитира наизуст тази толкова повтаряна в часовете фраза. Едно знаменателно откритие обаче е на път да разбие уроците по физика и всичко, което човечеството знае досега за водата. Става въпрос за професора по биоинженерство от Вашингтонския университет – Джералд Полак и 
неговата теория за четвърта фаза на водата. „Водата може да поглъща всякакъв вид енергия и да променя структурата си, поглъщайки енергия“, обяснява той.
Според проф. Полак, водата не е течност. С редица експерименти в продължение на десетилетие той и екипът му доказват, че показателите на обикновената, „отлежалата“ вода и на водния слой с хидрофилна повърхност се различават.
Структурата на този слой е
много по-близка до леда, отколкото до течната вода.
Учените от Вашингтонския университет наричат този слой с отрицателен заряд „зона на изключването“, формирана под въздействието на падаща светлина. За разлика от водата във водопроводната тръба формулата на тази субстанция е Н302.
Професорът смята водата за подценявана и посочва категорични доказателства, че освен в твърдо, течно и газообразно, тя може да съществува и в четвърто състояние – между твърдото и течното, във форма, изградена от енергията, която получаваме, особено енергията от светлината.
„В това четвърто състояние молекулите са организирани в кристали. Тази вода с кристална структура, е основата на нашите тела. И за да знаем как функционират те, трябва да познаваме това четвърто състояние на водата“, обяснява проф. Полак. Освен това водата предава и складира информация, допълва ученият. Според него, водата в бъдеще може да се използва като
заместител на силиция в компютърните технологии,
което ще открие нови възможности в ерата на информационните науки.
Водата в четвъртата си фаза е по-гъста и по-алкална от обикновената, различни са и оптичните й свойства. Тя има отрицателен електрически потенциал, което дава отговор на въпроса защо човешките клетки също са с отрицателен заряд.
Възниква въпросът откъде идва този негативен потенциал. „Мисля, че идва от водата, така както водата от „зоната на изключване“ в клетките има отрицателен заряд. Същото може да се каже и за гела – водата от „зоната на изключване“ в него му придава негативен потенциал. Клетките са с отрицателен заряд, защото водата в тях е енергийно заредена, а не неутрална“, обяснява проф. Полак.
Един от съществените изводи в теорията е, че водата отвъд океана се зарежда обратно, създавайки батерия, която може да произвежда електрически ток. Светлината зарежда тази батерия. По този начин
водата може да получава и обработва енергия, от околната среда,
по същия начин, като растенията. Абсорбираната светлинна енергия може да бъде използвана за извършване на работа, включително електрическа и механична, както и работата на протеините в клетките.
Най-диалоговата молекула е водата
За водата като енергоинформационна среда говори и един от най-изтъкнатите
български учени в областта на биохимията – проф. Връбка Орбецова.
„Като преподавател по патобиохимия много обяснявах на студентите какво представляват диалоговите молекули – тези, които дават възможност за непрекъснат диалог между клетките. Нашите клетки пеят, всяка от тях издава своя мелодия. По един начин пее нервната клетка от централната нервна система, по друг – на гръбначния мозък, рецепторните, имунните.
Този диалог е не само разговор, клетките трябва да помнят изреченото помежду им. Защото, ако получат едно послание и в следващия момент го забравят, каква полза от приемането на информацията? Трябва да има резултат, последица, при това благоприятна. Казвах на студентите ми, че ще дойде момент, в който при диалога между клетките ще се появят и вестоносците -диалоговите молекули.
Прeз 2013 г. Нобеловата награда по неврофизиология беше дадена за диалоговите молекули. Най-диалоговата молекула е водата. Тя поема информацията много дискретно и може да я отнесе, където си поиска”, пише в свои статии по темата проф. Орбецова.
