Основен акцент бе поставен върху законодателните инициативи и нормативните актове, които пряко се съотнасят към безопасността на храните, включително производството, преработката, и дистрибуцията
МЗХ отчита ръст на интереса към сертификация при храните. 39 производители вече са вписани в регистъра на производителите на Защитено наименование за произход (ЗНП) „Българско кисело мляко“, а 31 към ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“. Това стана ясно по време на осмото заседание на Националния съвет по храните, което се проведе в Министерството на земеделието и храните.
Заместник-министър Стефан Бурджев отбеляза, че Съветът дава възможност за обмен на идеи за съгласуване на действията на всички заинтересовани институции, за да се осигурят безопасни, качествени и достъпни храни за българските граждани.
Основен акцент бе поставен върху законодателните инициативи и нормативните актове, които пряко се съотнасят към безопасността на храните, включително производството, преработката, и дистрибуцията. Представени бяха актуални данни за напредъка по прилагането на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните. Също така с нова наредба се въвеждат нови изисквания към конфитюри, желета, мармалади и подсладено пюре от кестени. Бяха разгледани и последните промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и Наредбата за предоставяне на информация на потребителите за храните, като бе подчертано, че работата по тях се провежда в постоянен диалог с браншовите организации.
Особено внимание бе отделено на предложението на 12 национално представителни организации относно това, сроковете за прилагане на измененията да позволят плавно изчерпване на наличните опаковки и етикети.
Отчетен беше и съществен напредък по извършването на последваща оценка на въздействието на Закона за управление на агрохранителната верига.
По отношение на изготвянето на Годишния доклад за състоянието на сектор „Храни“ за 2023–2024 г., Министерството призова браншовите организации за съдействие и активно участие чрез разпространяване и попълване на анкетите, като срокът е удължен до 19 декември 2025 г. Събраната информация ще позволи да бъде изготвен обективен, актуален и сравнителен анализ на развитието на сектора.
По време на заседанието бяха представени резултати и от ревизията на българските стандарти в областта на храните.
Част от тях вече са отменени като загубили актуалност, а други са в процес на осъвременяване. Разработен е и нов проект на БДС за газираната вода, а предстои актуализация на БДС, свързани с киселото мляко.
Особено внимание беше отделено на темата за детското хранене. Заместник-министър Бурджев призова за активен диалог по тази чувствителна обществена тема.
Представителите на Министерството на здравеопазването информираха за последните промени в нормативната уредба. Съгласно тях се въвеждат нови стандарти за здравословно хранене на деца от 0 до 3 години и на ученици — с актуализирани физиологични норми. Завишава се контролът върху качеството на продуктите, въвеждат се и ограничения на захарите и мазнините в храните за подрастващите, както и задължителното ежедневно присъствие на плодове, зеленчуци, млечни и пълнозърнести храни в менюто.
В заключение заместник-министър Стефан Бурджев подчерта, че Националният съвет по храните остава ключов механизъм за взаимодействие между държавата, науката, институциите и бизнеса и за гарантиране на модерна, прозрачна и устойчива хранителна политика в България. Представители на сектора изразиха благодарност към МЗХ и експертния екип за прозрачността, последователността и професионалната работа по Закона за храните и по всички действия, свързани с агрохранителната верига, като подчертаха значението на продължаването на активния диалог и партньорство с институциите.
