Замърсяването на въздуха влияе не само върху способността за зачеване, но и върху успешното износване на плода
Близо 70 000 двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми, по данни на фондация „Майки за донорство“, цитирани от Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Освен лична трагедия за отделните семейства, този голям брой допринася и за задълбочаването на демографската криза в страната ни, която е засегната от ниска раждаемост, висока смъртност и от продължаващ с десетилетия отрицателен механичен прираст.
Към основните причини можем да включим напредналата възраст, основно на жената, но и на мъжа, често заради отлагане на създаването на семейство във връзка с желанието за професионално развитие, обяснява за Климатека Спасова.
Други фактори са някои хранителни дефицити, например липса на фолиева киселина, желязо, цинк и витамин B12 в диетата, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол, стрес, излагане на някои химикали, като пестициди и др.
През последните години все повече внимание се обръща на влиянието на климатичните промени върху репродуктивното здраве. Мръсният въздух е сериозен фактор, който може да повлияе негативно както върху възможността за зачатие, така и на протичането на бременността и здравето на новороденото.
Мръсният въздух в България е хронична заплаха за репродуктивното ни здраве
Проблемът с чистотата на въздуха у нас придоби особена острота преди 35 г. и беше една от причините за смяна на обществено-политическото устройство на държавата. Оттогава този проблем не само че е нерешен, но се задълбочава. Срещу страната ни през последните години неведнъж беше откривана наказателна процедура от Европейската комисия заради мръсния въздух. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2018 г. , всички 10 най-големи града в България са имали годишни нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ2,5) над препоръчителните пределно-допустими нива.
Според актуален доклад на швейцарската компания за качество на въздуха “IQAir”, България е на 89-то място от 128 изследвани държави в глобалната класация на страни с най-мръсен въздух. Според доклада България има напредък по отношение намаляването на фините прахови частици, които средно към 2024 г. в сравнение с 2018 г. са се понижили двойно. Дали обаче това е резултат на електрификацията на транспорта и замяната на печки с твърдо гориво с екологични и въвеждане на емисионни зони, или резултатите се дължат и на промяна в начина и местата на измерване на фона на актуалното презастрояване на градовете, е спорен въпрос за специалистите.
Малко са на брой проучванията и инициативите, които фокусират вниманието на обществеността върху връзката между мръсния въздух и репродуктивното здраве.
В края на миналата година на семинар, организиран от сдружение “Въздух за здраве”, бяха представени актуални данни за въздействието на замърсения въздух в София и големите градове върху мъжкия фертилитет (способността за зачеване на потомство). Изследването съпоставя количеството на азотен и серен диоксид във въздуха и доказва, че “колкото е по-висока тяхната концентрация, толкова по-ниска е спермалната концентрация. Тежки метали като олово, цинк, мед и други оказват влияние върху хормоналните фактори и нарушават нормалното синтезиране на хормони в тестисите. Сперматозоидите стават неактивни, бавни и с морфологични промени”, обяснява доц. д-р Цветелина Тотомирова, ендокринолог от Военномедицинската академия. Източник на азотния диоксид във въздуха са емисиите от автомобилите.
Да живееш в голям град у нас през последните години стана все по-непривлекателно и една от причините е именно мръсният въздух, който сме принудени да дишаме. Големият град и замърсяването на въздуха обаче не навсякъде са синоними. Например в Китай масовото преминаване към електрически автомобили успя да изчисти въздуха. Решенията за мръсния въздух и за климатичната криза са едни и същи, а резултатът е по-здрави хора, включително по отношение възможностите за възпроизводство.
Източник: Климатека
