От 2007 насам Милена Митова успешно управлява свинекомплекс “Енола Фарм” в Търговище. След кризата с АЧС, коронакризата и други проблеми, свързани с войната в Украйна, на дневен ред пред нея и колегите й застава Зелената сделка и заплахата, която тя носи за свиневъдството в България и Европа.
Днес заетите в животновъдния сектор са малко. Още по-малко са жените, които не се страхуват от тежката работа в сектора. Как Милена избира да се занимава със свиневъдство, вижда ли краят на АЧС кризата и кой трябва да защити интересите на производителите, що се касае до Зелената сделка, сподели в интервю за Агрозона Милена Митова.
Данък вредни емисии за производствата
“В Европа се заформят тенденции срещу промишлените въдства, които замърсяват природата. Говори се за данък за вредни емисии за производствата, които продуцират вредни емисии. Земеделието и животновъдството са сред тях. Голяма част от торовите заводи затвориха поради зелената сделка”, коментира Митова.
“В Западна Европа има доста протести на тази тема. Мисля, че ние също трябва да се вземем в ръце и да отстояваме позицията си. Не само животновъдите, но и зърнопроизводители, защото това касае пряко нас и това как ще се развие ситуацията е в нашите ръце”, допълни още тя.
15 години Митова управлява свинекомплекс Енола Фарм
“Свинекомплексът в Търговище е семейна собственост от 2000-та година. По стечение на обстоятелствата баща ми се сдоби с него тогава и до 2007 г. го разработваше сам. Когато завърших, управлявахме заедно в продължение на 2-3 години, а след това аз изцяло поех контрола над стопанството. Той имаше желание да стана агроном, но аз никога не съм искала да се занимавам с растения. Харесвах живите организми и животните, растенията никога не са ме привличали. Така реших да се занимавам с отглеждането на животни”, разказва Милена Митова, която е част от голямата фамилия на Божидар Митов, един от стожерите на съвременното земеделие у нас.
“Зърнобазата и фуражният завод са в началото. Тук е съхранението на продукцията на Агроелит, зърното за фуражите на завода и за животните в свинекомплекса. Годишно за изхранване на животните, които отглеждаме са необходими от 3 до 5 000 т. Зърнобазата е предназначена за драстично по-големи обеми”, заяви тя.
Към днешна дата в стопанството се отглеждат около 500 свине-майки, с оглед на цялата пазарна конюнктура, чумата, ковид и стагнацията на пазара. Капацитетът на комплекса обаче позволява отглеждане до 700 свине-майки. “Имаме две производствени бази, които са към фуражния завод, както и една кланица, която стои след комплекса с магазин за търговия на дребно. Имаме около десетина магазинчета за месо и четири-пет магазина за фуражи” разказва Милена.
Излиза ли България от кризата с АЧС?
“Страната трудно ще излезе от тази криза. При нас на този етап няма кой знае какъв проблем. Плюсът ни е, че свинекомплексът не се намира в гористи местности и от тази гледна точка проблемите ни са малко по-различни. Свинекомплексите, които са разположени в гористи местности обаче все ще се под огромна заплаха заради повишената опасност от пренасяне на болестта от дивите прасета”, заяви Митова.
“След чумата имаше голямо пренареждане на пазара”
“Загубихме голяма част от клиентите си, тъй като бяхме вкарани в червена зона без значение от това, че свинекомплексът не беше засегнат или на територията на областта не бяха регистрирани огнища на каквато и да е болест. Имаше едно животно в заден двор и така Търговищка област влезе в червена зона. За повече от един месец се наложи да спрем дейност, да не придвижваме и продаваме прасета. Нямаше какво да правим с тях и в един момент те започнаха да умират”, коментира Митова.
Как се отразиха Ковид кризата и война в Украйна на сектора?
“Корона кризата и войната в Украйна се отразиха доста зле на сектора. С каквото и стегнация да сме се сблъсквали през годините, тя винаги е засягала основно едно от производствата. Сега се отразява почти на всички, включително и на зърнопроизводството. Цените на торовете се вдигнаха толкова много”, заяви тя.
Предизвикателствата в сектора
“Най-голямото предизвикателство, с което се сблъскваме е държавната администрация. Нещата не се случват както трябва. Пресен пример от последния месец е спирането на работата на екарисажа. Моят трупосъбирателен пункт за малко да прелее, а това представлява хуманитарна криза”, сподели Митова.
Друг проблем според нея е изключително високият внос от Западна Европа, който ни залива на непоносимо ниски цени. Той подбива пазара на кланици, на месопреработватели и на ферми. Това е масово в България.
“През тази година значително се увеличиха и цените на електроенергията. За да си помогнем със сметките, ние изградихме соларен парк и чрез него успяваме да закърпим положението с цените електроенергията. Допълнителна помощ за нас е и държавното подпомагане за електроенергията”, разказва тя.
Следващо поколение фермери
“Аз съм майка на три деца. Големият ми син, който е на 11 години показва интерес към това, с което се занимаваме със съпруга ми. Споделял е с нас желанието си да отглежда крави. Обещали сме му, ако интересът му се задържи за по-дълго да му помогнем за изграждането на кравеферма, когато завърши. Другите ми две деца също проявяват интерес към животновъдството”, сподели Митова.
“Към момента имаме наредени три производства. Така да се каже – за всяко дете по едно. Живот и здраве, ако нещата се развиват добре в България, защо да не останат и да не продължат това, което ние сме започнали”, заключи Милена.
