Технолог на виното е трети мандат кмет на община Сухиндол, известна с лозарските си традиции. Въпреки че инж. Пламен Чернев има много кметски ангажименти, „занаятът си е занаят“, казва той и с готовност започва разказа за виното и своя град.
Сухиндол е „люлката на винарството“, още от времето на траките в тези земи се е отглеждало грозде. За това, че от дълбока древност на тази територия са се отглеждали лозя, свидетелства и обредната плочка на Дионисий, намерена в града. Именно в Сухиндол преди 110 години Марко Вачков е сформирал и първата лозаро-винарска кооперация на Балканите, разказва още кметът на града.
Над 4 пъти по-малко лозя
Изследвания, направени от агрономи и специалисти по почвознание, доказват, че тероарът в Сухиндол е подобен на прочутата в цял свят област Шампан във Франция. Това е причината градът да си спечели прозвището Малката Шампания. Преди в него са се отглеждали 12 хил. дка лозя. От тях днес са останали само 4 хил. дка. Заради страстта си към лозята самият Чернев има 10 дка – Мускат, Шардоне и Гъмза. Гъмзата е традиционният местен сорт за района.
В плановете за развитие на винзавода в Сухиндол влиза засаждане на нови лозови масиви. „Ще има една изцяло нова концепция за гледане на лозя, върху която колегите в момента работят“, разкрива кметът. Предвижда се засяването на 600 дка нови насаждения, а около 100 дка от тях ще са с традиционната Гъмза. Финансирането ще е по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Друг източник на средства са отдадени под наем за 10 г. земеделски площи, взети са квоти от държавния резерв, за да бъдат направени лозя.
И био асортимент
Кметът на Сухиндол беше сред българските участниците, които представиха родни продукти по време на фермерския базар в центъра на Брюксел през септември. Инж. Чернев показа вино от традиционните за града сортове. През „Агрозона“ той беше категоричен, че трябва да се направи всичко възможно, за да бъде защитено виното от Гъмза, а и от Тамянка, на европейско ниво. По думите му вече са направени стъпки в тази посока. Сега производственото предприятие в града му експириментира с био вина, с гроздови еликсири с малко сулфити. Може да произведе вина, отговарящи на световните тенденции, каза инженерът. Заводът разполага с много добри млади технолози. Важно е обаче не само познанието, а и отношението към виното, защото: „По нашия край се казва, че деца и вино се правят с много любов“.
За да стане хубаво вино, ключова роля имат и технолозите, и агрономите, обръща внимание инж. Чернев: „В България има много малко агрономи, които разбират от грозде, от което трябва да се прави вино. Това е голям проблем.“ Дъждовете, сушата, климатичните особености като цяло, имат съществено влияние върху характеристиките на суровината. Не е важно само захарта в гроздето да е над 22 гр/л, но са необходими достатъчно киселини за бялото, и обратно – по-малко киселини – за червеното вино. За да се постигне това, трябва да се започне още от резитбата. Тя трябва да се съобрази със съответния сорт. Хубавото вино до голяма степен се дължи на добрата и екипна работа на агронома и технолога: „Трябва да си имаме всички доверие в това, което правим.“ Инж. Чернев дава пример, че не трябва да поставя под въпрос мнението на агронома, че е необходимо да се пръска днес, а не утре. Други важни правила при винопроизводството са да не бърза с брането на гроздето и да не се пестят дрожди, когато те са нужни.
„Българският пазар е доста труден“
Предприятието в Сухиндол има капацитет да поеме до 15-20 млн. кг грозде на сезон. Заводът произвежда 5 вида бели вина и толкова червени от традиционните сортове Каберне, Мерло, Сухиндолска гъмза, Совиньон блан, Мискет, купажи. Кметът си е поставил за цел във винарския град да бъдат възстановени и традиционните местни Тамянка и Димят, за които тероарът е много подходящ. Продукцията на винения завод намира реализация както у нас, така и зад граница – в Канада, САЩ, Япония, Китай. Що се отнася до нашия пазар: „Българският пазар е доста труден.“, казва технологът. Като факт той отбелязва, че вината в ниския ценови клас – от 2 до 4 лв/бутилка се търсят различно в различните години. Една година потребителите се ориентират към тях, а друга – към тези с цена между 9 и 15 лв за бутилка. За да си актуален на пазара, трябва да имаш постоянно количества и от евтиния, и от по-скъпия сегмент, коментира инж. Чернев. Трудно е обаче те да се поддържат, защото: „Виното се ражда, живее и умира“. То, особено от белите сортове, не може да стои в бутилки десетки години като уискитата и брендито. За максимум 5 години животът на белите вина свършва, каза технологът. За младите, свежи, червени вина се отнася същото, до 3-4 години те трябва да се консумират.
„В крайна сметка трябва да се знае, че вино се прави от грозде.“, отбелязва инж. Чернев. А в България масовите лозя дават между 1000-1500 кг/дка, рядко повече. За сравнение специалистът посочва, че в страни като Австралия, Нова Зеландия и Чили средният добив е над 2 тона от декар. На този фон старите лозя в Сухиндол могат да произведат не повече от 700-800 кг. Разликата в добивите идва от начина на гледане на насажденията, конструкцията на лозята, която зависи до голяма степен от тероара.
Бизнесът расте и в малки градове
Освен кмет и технолог на виното, Пламен Чернев е и преподавател на ученици в 11 и 12. клас в средното училище в Сухиндол. В учебното заведение има специалност „Лозаро-винар“, а инж. Чернев води часовете, посветени на технология на виното и учебната практика. „Младите хора в днешно време имат различни разбирания и потребности за живот“, коментира той. На подрастващите обяснява, че може и в малкия град да развият свой бизнес. Амбициозните ученици получават и стипендии, а в последствие – и договор за работа в завода за винопроизводство в града.
Анета Стефанова
