Какви са усилията на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци разказва инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на организацията
– Г-жо Божинова, работата на преработвателните предприятия е в разгара си. Какви са тенденциите тази година – повече българска или чужда суровина преминава през мощностите на цеховете?
– Делът на родната продукция в преработката на плодове и зеленчуци все повече се увеличава и това ни радва, но ни притеснява един много сериозен проблем: защо и как да избегнем тенденцията да правим зависими производителите на плодове и зеленчуци от субсидиите.
– Казахте предлагането. Какъв всъщност е проблемът тук?
– Все още няма големи площи за съответните суровини и оттам идват недобрите количества в партидите, не толкова доброто отношение към всички мероприятия, които трябва да съблюдава един производител, тъй като колкото е по-малък, за него се оскъпява продукцията и става по-трудно ползването на научни достижения. В такъв случай съвсем нормално е понякога да си съкрати по някоя от агробиологичните процедури. Основният проблем са малките площи, на които се засяват най-вече зеленчуците. При плодовете нещата леко се регулираха. Там имаме дори напрежение, особено при ябълките. Доста ябълкови градини влязоха в плододаване. Мощностите не могат да поемат цялото количество, но и нека не забравяме, че ябълките за преработка са с по-различни качества и естествено, с по-различна цена. Има още много за какво да си говорим с производителите, радвам се, че вече съществува добър диалог и разбиране. Надявам се в близките години да се изчистят и тези проблеми.
– Какви са изводите от контактите ви с производителите на плодове и зеленчуци? Подобрява ли се качеството на работата им и на самия продукт?
– Категорично да. Няма как нещо, когато е говорено, обсъдено и разбрано от двете страни, да не се подобри. Радваме се, че нашите контакти с тях са достигнали един по-добър етап на развитие. Отсяха се добрите производители, както и преработватели.
– Какви са проблемите, които са на дневен ред пред преработвателната промишленост?
– Вече не е проблем суровината, вече не е проблем технологичното и техническо обезпечаване, а идва сериозният проблем с човешкия потенциал. Много трудно хората се съгласяват да работят в тази промишленост – първо, защото е сезонна. Преди доста години се промени законът за сезонните работници. Оттам за нас възникнаха много сериозни проблеми. Проблемите се задълбочиха с демографската криза в България, с решението на повечето хора, че ще спечелят повече в чужбина и по този начин за нашите предприятия, но и за цялата икономика. Този проблем го говорим от 2008 г. При нас, вероятно като сезонни предприятия, се яви много по-рано, отколкото при другите промишлености. От 2008 г. ние имаме кореспонденция с Министерство на труда и социалната политика. До момента, за съжаление, без резултат.
– Какви са всъщност исканията от ваша страна?
– Исканията от наша страна е да се върнат положенията в закона, каквито бяха преди. България не е страна с такива възможности, както по-южните страни. При нас преработвателният период е не повече от 6 месеца. В момента в Закона за сезонни работници се считат тези, които имат заетост не по-малко от 9 месеца в годината. Природните условия обаче не ни го разрешават и в тази връзка не можем да убедим министерството, че има такъв проблем и можем да им дадем правилното решение, но те не желаят да ни помогнат.
– Промени ли се вкусът на българина относно консервите и има ли „мода“ в тази продукция?
– Цялото хранене на българина се е променило. Категорично има мода. Колегите се опитват да отговорят на всички търсения и се съобразяват с това, че трябва да произвеждат балансирана храна, която да отговаря на потребностите на различните възрастови групи и да бъде в крак с тенденциите на здравословното хранене.
– Промениха ли се самите рецепти, които се изпълняват?
– Има промяна и в рецептите. Ние съблюдаваме изискванията на СЗО за намаляване на солта, мазнините и захарта. Имаме доста сериозни успехи в тези посоки, като някои от нашите фирми, които произвеждат сладка и мармалади, са стигнали до продукт без захар. Това е нещо, което заслужава адмирации и се приема добре от потребителите.
– Биопроизводството е навсякъде. Как то повлия на вашия сектор?
– Дали ще преработваш био- или конвенционални продукти няма никакво значение. Въпросът е да съблюдаваш правилата и да можеш да намериш пазар. И по всички параметри консервните предприятия отговарят на изискванията. Пазари има. Тук е въпросът дали можем да работим с български биопродукти, дали има достатъчни количества. Към момента няма как да се постигне този баланс, но надявам се във времето и това да се случи.
– Пазарът на консерви и продукти от вашата промишленост къде е, основно в България или в чужбина?
– Около 60% и малко повече от продукцията на нашите членове се реализира извън България, като един от най-големите ни пазари е Германия. Добре се приема продукцията ни – в САЩ, в други части на Европа, в Япония. Навсякъде са харесвани и търсени.
– Кои са най-атрактивните продукти?
– Всеки пазар си има специфика и се търсят различни неща. Доматените продукти към момента са едни от добре приетите, по същия начин от плодовите консерви се приемат и меките плодове – ягоди, малини.
– Компотът изпадна ли от трапезата на българина?
– Има мода в храненето и сега тя е насочена към употребата на повече сушени плодове, вече и зеленчуци. Компотите имат дял, но той не е същият, какъвто е бил преди 30 години. Но има пазари, на които компотите стоят добре и се изнасят. Това са обикновено пазарите, при които зимата е по-дълга от нашата и пресните зеленчуци са по-скъпи.
– Има ли намерение консервната промишленост да кандидатства с конкретен свой продукт, например лютеницата, пред ЕК, за да бъде вписан в Европейския регистър на храните с традиционен характер?
– Това се прави само от сдружения. В нашия съюз в начален етап има сдружение в Първомайския регион и ви отговарям категорично – да, подготвят се документите. В момента, в който всичко е наред, ще бъдат внесени в МЗХГ и чрез тях в ЕК за утвърждаване на лютеницата като продукт с географско означение.
– През 2019 г. СППЗ навършва 20 години. Какви са основните предизвикателства пред вас?
– Предизвикателствата не са се сменили много в тези 20 години, само начините за постигането им стават все по-трудни и по-трудни. За нас е важно, учейки се от грешките си назад, да можем да направим така, че промишлеността да запази тези завоювани и пазари, и имидж като промишленост. За самата организация предизвикателствата са свързани с това да имаме повече членове, да ни бъде повече дадена възможност в администрацията да заявим желанията си и да ги отстояваме. Имаме една много сериозна и амбициозна програма, която е в изпълнение вече осма година – за работа с деца и формиране на техния потребителски вкус към вкусното, качественото, здравословното. В деня на нашата 20-годишнина, 21 ноември, стартираме една нова инициатива – програмата „Здрави и силни от малки“. Това е дарителска програма за осигуряване на консервирани храни за 300 деца в неравностойно положение в почти цяла България. Ние поемаме да правим за тези деца през зимата ежемесечни пакети, така че да се чувстват родителите им спокойни, а децата да имат възможността да опитат повече продукти от нашата гама.
