Добивите от една култура намаляват, когато тя се отглежда няколко последователни години върху една и съща площ. Това явление е известно като умора на почвата. Дължи се на едностранчивото използване на хранителните вещества в почвата, тя бързо обеднява в зоната на кореновата система. Натрупват се причинители на много болести и неприятели по тази култура, както и токсини, отделяни от корените, почвената структура се разрушава по-бързо. Така например, отглеждан на едно и също място, на четвъртата година лукът дава с 40 % по-нисък добив, а градинският грах – с 20 % по-малко.
Ранните домати и ранните картофи може да се садят по-продължително върху един и същ участък без редуване и без това да повлияе на добива, но само ако след тях през същата година се отглежда като втора култура царевица.
Интересно е, че негативните явления се проявяват само върху културата, която продължава да се отглежда безсеменно. Затова, макар и малка, площта в двора или градината има необходимост от редуване на културите. Интервалът от време, след което те могат да заемат първоначалните си места, варира в зависимост от условията. Но при правилна агротехника – торене с органични и минерални торове, добра обработка на почвата, варуване, стриктна борба с вредителите, е възможно до известна степен да се преодолеят негативите на монокултурното отглеждане.
