Ловците питат бъдещите евродепутати дали ще ги подкрепят в следващия ЕП

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
6 Минути

8 важни теми поставят на дневен ред  членовете на Съюза на ловците и риболовците в България

Осем важни теми поставят в дневния ред на бъдещите евродепутатите от ръководството на Съюза на ловците и риболовците в България. Въпросите са входирани официално във всички предизборни щабове и в централите на всички регистрирани партии и коалиции и ловците се надяват да проведат личен разговор с политиците или да получат от тях отговорите на поставените въпроси. Инициативата не е само българска, такива срещи ще проведат всички ловни организации в ЕС с техните кандидат депутати, идеята е на Европейската ловна асоциация(FACE), която със седалище в Брюксел. FACE има задача да работи с всички европейски институции и да защитава правата на близо 7 млн. ловци от страните в общността.

Вълкът – спомен от приказките или опасен хищник

„Затрудненията от действащото европейско законодателство са свързани с Директивата за опазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна и Директивата за опазване на дивите птици. Основното ни притеснение е, че е изключително тромава е процедурата за промяна, когато даден вид дивеч е със статут застрашен или поставен под строга защита.“, сподели председателят на Съюза на ловците и риболовците Васил Василев. За пример той даде вълкът, който в Западноевропейските държави е изчезнал преди повече от 300 години и е останал само в приказките на братя Грим. Докато в същото време у нас, както и в съседна Румъния този хищник е повсеместно разпространен, прави бели на хората в по-отдалечените села и нанася щети на земеделските стопани. За да върнат това животно в горите си, западноевропейските чиновници налагат забрани за лова му. Процедура, която може само да навреди у нас или в другите държави, където вълкът не е само на картинка. У нас все още обаче вълкът може да се ловува свободно, което ни спасява от разрастване на опасността, която носи. В Швеция например е имало 20 вълка при приемането и в ЕС, докато сега са над 400 и вече нанасят огромни щети на стадата елени, които се отглеждат полусвободно. Шведите вече искат да имат право, сами да решават кога да се вдигне забраната върху отстрела. Преди години при решение на национално ниво за разрешаване на лова, Стокхолм веднага е получил наказателна процедура от Брюксел, защото нарушава европейската директива. Подобна е ситуацията в съседна Румъния, където от две години е забранен ловът на вълци, а те носят сериозни загуби на населението. Пред подобно ситуация може да бъдем изправени утре и ние, предупреждава Василев. Затова от съюза апелират да се подхожда гъвкаво, съобразно условията във всяка една държава, така че да се регулират популациите устойчиво.

Такива видове у нас освен вълка са още мечката и дивата котка, които имат стабилни числености в страната, значително по-големи от тези в Западна Европа на единица площ. Подобен е въпросът с регулирането на хищниците в земеделските земи. Със своята дейност хората неволно стимулират по-адаптивните видове – хищниците и едрите чифтокопитни – чакал, лисица, врановите, елените, сърната и дивата свиня, и потискат по-уязвимите – дребни птици и бозайници.

В момента няма разработена стратегия, която да стимулира и подпомага унищожаването на тези хищници, за да се запази балансът в природата. Прекомерното увеличаване на един вид дивеч, автоматично води до загуба на биологично разнообразие.

Нужни са нови срокове за отстрел на птици

В Директивата за опазване на дивите птици пък се казва, че не се допуска ловна дейност по време на размножителния период на птиците и по време на миграцията им към местата за гнездене. На практика няма реален измерител кога започва определена миграция и към какво е насочена тя. Твърде общ текст, който е труден за тълкуване. Той обаче не позволява ползване на видове, които са традиционни за нашата страна. В последните години всички отчитаме едно затопляне през зимните месеци, на практика птиците идват на територията на нашата страна в края и дори след края на ловния сезон и нашите ловци не могат да ги ловуват. От съюза смятат, че е необходимо да се променят у нас сроковете за ловуване на този дивеч, без да се влиза в противоречие с европейската директива. Ловците питат бъдещите евродепутати дали биха поели да работят за прецизиране или отпадане на тези неясни регламенти.

Друга тема, която вълнува ловджийското съсловие е свързана с Общата селскостопанска политика. Според авджиите ОСП въвежда практики, които не стимулират опазването на биологичното разнообразие и предлагат преосмисляне на земеделската политика на общността в тази сфера. Сложните режими за притежаване на ловно оръжие също притесняват експертите от СЛРБ. Според тях условията до толкова се усложняват, ме се отнемат на практика права на европейските граждани.

Сред другите теми, които искат да поставят пред бъдещите евродепутати са свързани с устойчивото ловуване на трофеи, като се отчитат силните негативни нагласи срещу трофейния лов, както и продължаване на работата във вътрешната група „Биоразнообразие, лов и селски райони“ в Европейския парламент.

 

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА