Депутатите от Комисията по земеделието, храните и горите останаха с много въпроси по отношение на новостите в търговията с Украйна
Лицензионните режими, които се изисква да бъдат въведени според подписания Меморандум от септември т.г. за редица стоки с произход Украйна, вдигнаха напрежението в Комисията по земеделието, храните и горите в НС по време на днешното заседание. Министерство на земеделието и храните бе представено от целия екип на ведомството, но народните представители трудно успяха да разберат каква ще бъде логиката на търговията с храни с Украйна след края на месец ноември.
Заместник-министърът на земеделието и храните Александър Йоцев обясни, че км момента е налице внос на редица продукти, като за чувствителния списък от стоки – засега включващ 4 продукта, количествата включват минимален внос. За пшеницата от 18 септември до 19 ноември са внесени едва 150 тона, слънчоглед за същия период е в размер на 15 хил. тона, като цялото количество е на митническо складиране. Рапицата, влязла в страната, е 9646 тона. Нерафинираното олио, влязло у нас от септември насам, е над 38 хил. тона, но рафинираното масло от слънчоглед се равнява на над 970 хил. тона. 461 тона е внесеното сухо мляко, медът и замразените малини са по 143 тона.
Йоцев още допълни, че за въвеждане на лицензионните режими основна роля има украинската страна, като у нас ще бъде създаден с РМС координационен орган. „Този координационен орган ще приема информация и ще обменя информация с украинската страна по отношение на въпроси, които украинската страна задава от характера на това какви заявки има и кой е получателят, каква е стоката, за къде е крайния получател и друга подобна информация. Това ще бъде координирано със съответните ведомства, за да може ние да вземаме информирано решение и да информираме Украйна от своя страна дали тази стока би трябвало да й се издаде лиценз за търговия с България“, допълни още той.
По думите на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев след 30 ноември на квотен принцип или в лицензионен режим, това, което е вкарано на митнически контрол ще се освободи, като ще бъде внесено и количество, което е нужно на преработвателите у нас, основно на слънчоглед.
Яне Янев от Съюза на преработвателите на растителни масла за промишлеността у нас са нужни около 1,6 млн. тона слънчоглед, за да може капацитетът на предприятията да бъде натоварен.
Кирил Вътев пък уточни, че проблемът е, че от Украйна влиза евтин слънчоглед, който прави дъмпинг на нашия, а нашият тази година на каквато и цена да го продадат земеделските производители, нямат шанс да си покрият разходите поради високите цени на торове, препарати от миналата година, което вдигна страшно себестойността на настоящата реколта. Сушата допълнително свали добивите и още повече вдигна себестойността, допълни още той.
Яснота в ситуацията за търговия с храни с Украйна внесе Юлиан Стефанов от преработвателите на слънчоглед, като обясни, че в Украйна има подготвена специална наредба за търговия с четирите чувствителни култури – пшеница, слънчоглед, рапица и царевица, според която ще има 30-дневен период, в който търговците трябва да лицензират изпращането на количества от съответните култури към България. От нашата страна пък ще се изисква само потвърждение на информацията за съответните количества и преработвател, получател на стоката.
