Проектозаконът за веригата на доставки е кризисна мярка, която игнорира пазарните механизми, заяви председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите
„Проектозаконът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни се появи като кризисна мярка за решаване на проблемите на няколко сектора. Това са млекодобивът, градинарството, зеленчукопроизводството и плодопроизводството. Няма как цените да бъдат замразени, още по-малко да твърдим, че те ще бъдат намалени, не само на хляба, на всяка една стока.” Това заяви председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в ефира на предаването “Говори сега” по БНТ.
Въвеждането на административна мярка като таван на надценката е форма за административен натиск, заяви тя. „Това не е пазарна форма, тя се ражда в определени кабинети. При формирането на една цена става въпрос за проследяемост на веригата на доставки от земеделския производител до крайния потребител, която е абсолютно пазарна”, заяви Кукушева.
В същото време се игнорират пазарни мерки като промоциите, например. „Пазарът сваля цените през промоции. 70% от храните, които се продават ежедневно, са в промоция. Когато има промоция, има по-голямо потребление и това е абсолютно пазарна мярка. Тази пазарна мярка в обсъждане на законодателството никой не я разглежда. Игнорирана е, сякаш тя не съществува. “, обясни тя.
Има как да се проследи целия процес, ако имаме влошаване или изкривена търговска практика.
“Нашият апел не е да няма контрол, а точно обратното – засилете контрола и проверете къде има изкривени търговски практики. Съществува законодателство, по което тези търговски практики могат да бъдат наказани”, заяви Кукушева.
Другият призив, който председателя на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите отправи към властта е: “Оставете ни да работим. Оставете пазарът да изпълнява пазарните мерки, такъв, какъвто е.” Кукушева обясни, че цените няма да намалеят, защото се намираме в ситуация на глобални войни. „Не само цените на хляба, а на всяка една стока. Расте и цената на петрола, което означава, че логистиката се оскъпява. Цената на дизела в България за последните две седмици се покачи с 30 стотинки,“ заяви председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
На следващо място тя изтъкна заплащането в сектора.
“Ние сме в етапа на развитие на държавата, в който етап бе покачено в някои сектори неимоверно заплащането на държавните служители. Това покачи инфлацията. Тежестта се препредаде върху частния бизнес. Ние сме длъжни да покачваме заплащането – откъде ще дойдат парите, няма желаещи за работа, те не желаят да работят за малко пари”, добави още Кукушева. Според нея Министерството на земеделието и храните не е твърдяло, че законът за агрохранителната верига ще свали цените. Мерките, които се предвиждат касаят единствено производителите в България.
„Търговията е доброволен процес, в който се срещат две гледни точки- единият предлага, другият е съгласен да купи на тази цена. В голямата си част земеделското производство е с борсови цени. Когато цената на една продукция в България е по-висока от цената на същия асортимент в друга европейска държава, какво светло бъдеще очакваме?,“ попита Кукушева.
„Никой под никаква форма не трябва да внушава, че цените на храните ще падат. Цената на хляба се покачи с 20% от 1 януари 2025г. при връщане на ДДС. Държавата от регулатор се превърна в ценови фактор. Когато говорим за загриженост към рисковите социални групи, между които са и пенсионерите, трябва да си даваме сметка, че не бива да имаме двоен стандарт. При въвеждането на 0 ДДС изчезна сивият сектор,“ обясни Кукушева.
Тя настоява в сектора да има предвидимост. „Да сме наясно в следващите 5 години какво предстои и каква ни е посоката. И накъде ще се развива икономиката на страната. Каква данъчна политика ни очаква, дали ще успеем да намалим административната тежест,“ обясни Кукушева.
Цената на хляба не се е покачвала от началото на годината.
“Борсовата цена на първичната суровина – пшеницата, е доста ниска. Най-голямото ни притеснение идва от факта, че няма желаещи хора за работа. Чудим се кой ще произвежда хляба на България”, притесни се Кукушева.
Снимка: БНТ
