Досега НДЕФ е финансирал над 500 проекта на общини, училища, университети, фирми, научни институти и граждански организации за общо около 121 млн. лв.
В понеделник, 2 юни, Националният доверителен екофонд (НДЕФ) отбеляза своята 30-годишнина с тържествено честване в Аулата на Софийския университет. Събитието, посветено на “Ролята на институциите в икономическата трансформация на България”, събра важни фигури, допринесли за развитието на Фонда през годините.
Досега НДЕФ е финансирал над 500 проекта на общини, училища, университети, фирми, научни институти и граждански организации за общо около 121 млн. лв. Предоставеното финансиране е по различни механизми, включително приходите от търговия с емисии на парникови газове, както и от програми на Европейското икономическо пространство и други донори. Много от подкрепените проекти се отличават с иновативен подход или са пилотни.
В своето ключово изказване, изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, подчерта изключителната роля на Екофонда като доказателство за гъвкавост, адаптивност и надеждност. Според нея, Фондът не само е ключов фактор в опазването на природното наследство на България, но и ярък пример за успешното институционално развитие, което е превърнало страната от централно планирана към добре работеща пазарна икономика.
„На фона на всеобща несигурност в световен мащаб – в търговията, геополитиката и в редица други области – институционалната стабилност е по-важна от всякога.
Институционалният път на България през последните десетилетия не беше лек.Помним колко болезнени бяха първите години на прехода. С разпадането на Съветския съюз — най-големия ни експортен пазар — производството се сви и икономиката забуксуваха. А след това ни сполетя финансовата криза от 1996 г. Банките фалираха. Спестяванията се стопиха. Левът се срина. Всички усетихме болезнено хиперинфлацията, която надхвърли 2000%.
Преминахме през три етапа от трансформацията на България, и за всеки един изграждането на институциите изпълнява ключова роля. Първият етап, от разпадането на системата на централно планиране до около 2000 г., беше период на сътресения, последван от макроикономическа стабилизация. Вероятно най-важното събитие през този период беше създаването на валутния борд в България, който фиксира курса на лева към германската марка., припомни Георгиева.
„Институцията Екофонд гарантира успеха на сделката дълг за околна среда — така, както институцията валутен борд гарантира нашата макроикономическа стабилност. От своя страна, с помощта на Световната банка Екофондът въведе прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки — добър пример за страната,“ обясни Георгиева.
„В условията на нарастваща несигурност и все по-чести и неочаквани шокове трябва с непоколебима решимост да съхраняваме силата на институциите, които са като котва в бурно море — гарантират устойчивостта на икономика в период на нестабилност:
o фискалната рамка, която гарантира устойчивост, създава условия за стабилизация и подобрява ефективността;
o независимата централна банка с ясно определени правомощия, която печели и се ползва с доверие сред политиците;
o регулаторните политики, които създават равни условия за фирмите и физическите лица; и
o основните принципи на правото на частна собственост, изпълнението на договорите и върховенството на закона.
- В случая на България изграждането на тези стълбове изигра огромна роля в процеса на трансформация. Предвид многото предизвикателства, пред които сме изправени, е наложително тази трудно спечелена институционална сила да бъде защитена и съхранена.
- Чували сте старата поговорка: „Капка по капка — вир“. Позволете ми да ви предложа една съвременна версия от света на икономиката: „Институция по институция — силна икономика“.
- В крайна сметка, ето какво е най-важно: Виждам организация, която е в пълен синхрон с курса на България към реинтеграция в света като пазарна икономика и която дава малък, но важен принос за институционалната трансформация на страната, давайки пример за подражание на другите,“ каза Георгиева.
