Храни за космонавти можеха да си купят днес любителите на силните усещания от щанда на Института по криобиология и хранителни технологии. Посетителите можеха да си купят лиофилизирани храни – пъпеш, банан, киви за около 5 лв. или супа приготвени по специална технология, а цените не надвишаваха 10 лв. Продуктите, приготвени по тази технология са били част от менюто на космонавтите през 80–те години.
В Деня на отворените врати се включиха шест института на Селскостопанска академия, които представиха своята дейност. Това са институтите по аграрна икономика, по декоративни растения, по почвознание, агротехнологии и защита на растенията, по криобиология и хранителни технологии, по животновъдни науки и Агробиоинститут.
В следващите 2 години учените в Института по аграрна икономика ще работят по темата за повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства и разработването на иновационни модели в тази насока. Проектът е финансиран от фонд „Научни изследвания. „Нашата амбиция заедно с колегите от Аграрния университет в Пловдив и Нов български университет е да намерим практически решения за повишаване конкурентоспособността на българските земеделски стопанства.“, обясни за „Агрозона“ проф. Димитър Николов, директор на Института по аграрна икономика. Ръководител на проекта е проф. д-р Нина Котева. По повод Деня на отворените врати приветствие към всички учени отправи главният научен секретар на Селскостопанска академия доц. Здравка Петкова.
Вече втора година в рамките на Деня на отворените врати се провежда семинар за млади учени, където те представят темите, върху които работят и могат да обсъдят различни въпроси с колеги от шестте института, които представят работата си днес.
Най-новите изследвания показват, че не толкова 
мазнините са виновни за сърдечно-съдовите заболявания, а захарите, които приемаме със сладките изделия и безалкохолните напитки. Това каза за “Агрозона” проф. Теодора Попова от Института по животновъдни науки, която е автор на монографията “Липидите и влиянието им върху качеството на месото”. В изданието е описано влиянието на начина на отглеждане на преживните животни върху количеството и мастно-киселинния състав на месото.
Трансмастните киселини са вредни за човешкия организъм само, ако са създадени по изкуствен път, разказа проф. Попова. Според нея не бива да категоризираме естествените мазнините като полезни или като вредни, защото всяка една от тях изпълнява определена функция. “Наистина има мастни киселини, които повишават холестерола, но тялото има механизми, с които контролира усвояването им и когато те са в комбинация с други, ефектът им не е толкова силен или отпада. Олеиновата киселина например, която се съдържа в зехтина, е много полезна. Всичко е въпрос на умерена консумация.”, обясни проф. Попова. Наситените мастни киселини също имат важни функции за организма, категорична е тя.
Голямо разнообразие от мушката, едногодишните тагетис и пламък, бегонии представи Институтът по декоративни растения. Саксиите с каскадна винка първи изчезнаха от щанда на института, разпродадени на любителите на цветя. “За 10 години сме създали 19 сорта цветя.”, каза директорът на института проф. Бистра Атанасова. За съжаление липсват млади хора с интерес към аграрната наука и основната причина е заплащането, допълни тя.
От самото създаване на Глобалното партньорство за почвите, което е инициатива на Международната организация по прехраната (FAO), България участва в него, каза проф. д-р Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията. Всяка година през юни представители на глобалното партньорство от цял свят се събират, за да направят оценка на работата по опазването на почвите и хармонизиране на методите за изследване и оценка на почвите. Обсъждат се възможностите за популяризиране на необходимостта от опазване на почвите. Световният ден на почвите се провежда в София през декември. Институтът е част от мрежата на Европейското почвено бюро.
За съжаление темата за опазването на почвите не намира популярност сред политиците в България, обясни проф. Русева. “Не се осъзнава, че почвите са един ограничен, невъзобновим природен ресурс. Министерство на околната среда и водите е лош пример, защото в него има дирекция за опазване на водите, а почвите са в дирекция “Управление на отпадъците и почвите”. Законът за почвите бе приет през 2007 г., с което ние бяхме една от малкото страни в света със закон за опазване на почвите. Този закон обаче остана мъртъв, защото към него трябваше да се създадат законови и подзаконови актове, предвидено беше да се създадат национална и регионални програми за опазване на почвите, а до ден днешен такава няма.”, каза тя. Проблемът се поражда от това, че почвите се управляват като основен ресурс от Министерство на земеделието, храните и горите, а като природен ресурс се управлява от Министерство на околната среда и водите.
