Теренът трябва да е отцедлив, слънчев и без вятър
Тиквичките за ранно производство се отглеждат с предварително произведен разсад, който трябва да се изнесе навън 4 седмици след появата на поници. Обикновено засаждането става през април-май според климатичните особености и когато температурата на почвата на педя в земята е около 12 градуса.
Мястото, на което искате да засадите тази култура, е добре да е в южната страна на градината, на терен без подпочвени води. Хубаво е лехата да се радва на добро осветление, да няма въздушни течения. Пръстта трябва да е с неутрална или със слабоваровита реакция. Добре е тиквичките да не растат на места, където преди сте отглеждали култури от същото семейство, като тикви, краставици или патисони. Тази смяна на местата трябва да се прави, тъй като растенията от едно семейство често се разболяват от едни и същи болести и това може да доведе до некачествена реколта. Като предшестващи култури, които са най-подходящи за тиквичките, могат да се окачествят доматите, магданозът, зелето, лукът, доматите, салатите, чесънът, лукът, картофите и др.
Подготовката на мястото трябва да започне още през есента на предишната година. Важно е да е обработена на дълбочина 30 см, като допълнително е и наторена. Слагат се угнил оборски тор, суперфосфат и калий. Преди засаждането на тиквичките трябва да разрохкате и да заравните терена.
През пролетта най-добре е да работите в облачен или мрачен ден. Тиквичките се настаняват в гнезда или ямки, които се правят в редове, като оставите между тях поне 1 метър разстояние. На 1 квадрат не трябва да има повече от 3 гнезда. В ямките се слага по малко компост и дървесна пепел, които се смесват с почвата. Растението се засажда заедно с торо-почвената смес около корените, като го поставяте на дълбочина близо до семеделните листа. След като уплътните субстрата, полейте обилно. Ако температурите през нощта падат все още до ниски стойности, трябва да разполовите голяма бутилка от минерална вода и да захлупите насажденията, за да се предпазят от студовете.