Все още икономиката на България трайно и устойчиво не се е отдалечила от дефлационните процеси, които доминираха в страната през последните две години. Това показва анализ на потребителските цени и издръжката на живот през декември 2016 г., направен от КНСБ.
В края на 2015г. стойността на издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) достигна сумата от 560,55 лв. За да покрива разходите за храна, за образование, здравеопазване и поддържане на жилище, следва общите месечни доходите на този тип домакинство да бъдат около 2 242 лв.
В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава задържане на същите нива на издръжката на живота, а на годишна база се отчита намаление от 0.1%, се казва в анализа.
Основните фактори, довели до ново годишно намаление на нивата на издръжката на живота:
- До настоящия момент общото ценово равнище се диктува основно от динамиката на цените на петрола. За едногодишен период цената на петрола на международните пазари намалява с 43.4 %. Този ценови спад обаче частично стига до потребителите. За същия период общото намаление за групата на горивата и смазочните материали за ЛТС е с 11.6%. Значителният дял на преките и косвените данъци в цената на горивата ограничават поевтиняването на суровината да имат директно изражение в понижаване на цената и на произведените петролни деривати.
- Следствие от спада на цените на петрола е поетапното намаление на цените на природния газ, като в рамките на 2015 г. кумулативното намаление е с около 31%. Съответно тази ценова динамика доведе до намаление на цените на топлоенергията – средно с 15% от началото на годината.
- Руското ембарго също оказа натиск за низходящата динамика, както на международните борси, така и на вътрешните цени на селскостопанските продукти. На българския аграрен сектор се отрази, както пряко – поради невъзможността за износ на определени български продукти за Русия, така и косвено – поради пренасочване на нереализираната на руския пазар европейска продукция към вътрешния пазар на ЕС. Това доведе до натиск за понижение на цените на съответните продукти на европейския пазар, а оттам и в България.
- Освен прякото влияние на цените на основните суровини съществен принос за трайната дефлация има прилаганите икономически подходи на рестриктивно бюджетиране. Рестриктивните бюджети потискат заплатите и пенсиите, пречат за деблокирането на вътрешно потребление. Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата нараства едва с 2% (трето тримесечие на 2015 г.), след като през първата половина на годината поддържа низходящ тренд. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала и съживи икономиката на страната.
Динамика на цените в потребителски групи
Темпът на нарастване на средните стойности на издръжката на живот има различни измерения за отделните стокови групи.
При хранителните стоки се отчита спад спрямо предходното тримесечие с 0.1%, а на годишна база ръст с 1.0%. Нарастване на тримесечна база се наблюдава при групите:
- Зеленчуци и зеленчукови консерви нарастване – с 5.5%;
- Захар и захарни изделия с 9% (захар с 2.5%);
- Яйца с 0.5%
Спад на цените се отчита при:
- Плодове и плодови консерви с 9.0%, (цитрусови плодове в диапазон между -23 до 42%);
- Месо и месни продукти с 0.5%;
- Кафе, какао, чай с 1.2%.
При нехранителните стоки се отчита задържане на ценовите нива спрямо предходното тримесечие, а на годишна база намаление с 1%.
Границата на бедност в стойностно изражение достига до 295,55 лв. на 1 лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0.1%, а на годишна с 0.6%. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене, бележи ръст от 1.3% на годишна база. Това показва че по-скоро нарастват цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства.
Необходимите средства за издръжката на живот, сравнени с данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на тримесечен общ доход (за трето тримесечие 2015 г., НСИ), показват следните тенденции:
- 0% са с общ доход на 1 л. от домакинство под издръжката за бедните домакинства (до 296 лв.), или около 2 млн. и 200 хиляди лица.;
- с общ доход на 1 лице от домакинство от 296 до 561 лв. са 48% (или над 3,5 млн. лица). Тази група запазва относително стабилност на годишна база. Доходите за около 1/3 от тези домакинства гравитират по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при непредвидени ситуации, като загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.
- домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (561 лв.) са 22% (около 1 млн. 500 хил. лица).
Делът на лицата под линията на бедност разгледан по тримесечия редува периоди на намаление и увеличение, което основно се дължи на динамиката на общия доход. За деветмесечието общият доход на лице средно нараства с 3.4% на годишна база, като най-висок пик от 5.6%, отчита през трето тримесечие (след като през първото бележи ръст от 0.8%, а през второто 3.7% на годишна база). За нарастването на доходите съществен принос имат увеличението на доходи от регулярни трансфери от други домакинства с 23.7%, от други обезщетения и помощи с 16.7%, от собственост с 10.1%. До голяма степен това обуславя символичното намалението на делът на лицата под ЛБ в последното тримесечие на годината, защото бюджета на този тип домакинства силно се влияе и зависи от тези източници доходи.
Около 78% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота, в края на 2015 г. Тези данни показват, че продължава статуквото на самоограничаване и отлагане на плащания, защото жизнения стандарт остава непроменен, поради липса на динамично и устойчиво нарастване на доходите. Това налага необходимостта от адекватни политики и социални мерки за нарастване на доходите на ниско платените работници, в частност за работещите бедни.
