Проф. Паскал Желязков: Камъчета пак стоят на пътя на биосигурността

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
7 Минути

Кои са най-проблемните точки според изпълнителния директор на БАБХ проф. Паскал Желязков

Биосигурността в животновъдните обекти се превърна в голям залък за родното свинепроизводство предвид броя на фермите, които затвориха врати заради пробив в системата и навлизане на болестта Африканска чума по свинете (АЧС). Според проф. Паскал Желязков, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), препъни камъните пред родната животновъдна индустрия все още не са разчистени от пътя. Още през миналата година нормативната база по отношение на животновъдните обекти бе променена, но не всички аспекти бяха засегнати. Сега на дневен ред стоят наредбите в областта на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията (ДДД), коментира проф. Желязков. „Едно е да правиш дезинфекция, дезинсекция и дератизация в градските паркове, в болниците, съвсем друго е да ги правиш в животновъдните ферми.”, категоричен е той. Според експерта основните слабости се крият в обучението на специалистите, заети с тази дейност.

Пробивът на камионите

Транспортните средства, които доставят животните до кланиците или пък оперират в рамките на свинекомплексите, се превръщат в един от основните фактори за разпространението вируса. Според проф. Паскал Желязков сред най-проблемната част е дезинфекцирането на камионите. „Ще издам заповед по три пъти на ден от ваните, през които минават тези средства на входа и изхода на обектите, да се взема от разтвора на дезинфекционните площадки – преди започване на работа, по обяд и след приключване на работния ден, за да видим какво е състоянието на дезинфектантът във ваната, защото като се замърси, той не е ефективен”, коментира изпълнителният директор на БАБХ.

Поне веднъж седмично камионите трябва да минават през големи автомивки, за да се почистват натрупаните нечистотии по ходовата им част, за да може даа се постигне още една стъпка напред в повишаването на биосигурността във фермите. „Може би трябва да разработим система за добра производствена практика за различните видове български ферми, за да постигнем някаква култура на отглеждане на животни”, категоричен е проф. Желязков.

Официалните лекари влизат зад оградата

Всяка ферма, в която се отглеждат свине, с капацитет над 5 хил. свине, трябва да има официален ветеринарен лекар, който да следи за спазването на мерките по биосигурността, е едно от задълженията, които вменяват новите промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. „БАБХ е подготвила 13 проекта за обучение на служителите на агецията от различни Областни дирекции по безопасност на храните (ОДБХ). Те ще бъдат обучавани какво да проверяват и какво да правят.”, допълни проф. Желязков. Официалните ветеринари ще бъдат задължени да следят за мерките, да правят предписания за ликвидирането им при наличието на пропуски. Според проф. Желязков министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева е обвързала получаването на обезщетения за свинекомплексите с изпълнението на предписанията за ликвидиране на пропуски в биосигурността от страна на официалните ветеринарни лекари.

Маскирането на болестите

БАБХ предвижда въвеждането и на специален контрол на употребата на антибиотици при отглеждането на животни, и в частност свине. „За да не се маскират болестите по свинете, които съществуват в повечето индустриални ферми, ще бъде въведен контрол върху употребата на антибиотици във фермите”, съобщи изпълнителният директор на БАБХ. В момента антибиотиците се употребяват некотролируемо и в повечето случаи забавят развитието на болести, като АЧС, които не могат да се излекуват, но могат да забавят клиничната си картина в рамките на поне месец, категорични са експертите.

Зонирането

Въвеждането на зони около индустриалните обекти също е един от големите проблеми на животновъдния сектор. Според изпълнителният директор на БАБХ вариант на решение е около големите индустриални обекти с капацитет над 30 хил. свине да се въведе изискване в рамките на 10-километрова зона да няма други ферми било то тип А или други, защото това крие огромен риск.

Регистрацията на задния двор

„Регистращията на кочините трябва да започне час по-скоро”, категоричен е проф. Паскал Желязков. Заради забраната на отглеждането на свине-майки в личните стопанства обаче пред всички се поставя въпросът за осигуряването на малки прасета, с които ще се заредят личните кочини в дворовете. Всеки един стопанин може да отглежда за лична консумация до 3 прасета за угояване, сочат новите промени в Наредба 44 за за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. „Прасетата в задния двор могат да дойдат от две места –  или от индустриалните ферми, или от фермите тип А, но за целта свинете, които напускат индустриалните ферми, трябва да бъдат идентифицирани и вкарани в системата ВетИс и могат да бъдат движени от фермите в регистрирани животновъдни обекти. Не могат прасетата да напускат фермите и да отиват незнайно къде. Именно затова въвеждаме строгата идентификация на прасетата, които напускат фермите.”, категоричен е изпълнителният директор на БАБХ.

Кметовете сядат на чина заради новите си задължения

С промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност кметовете на населени места трябва да бъдат специално обучени за новите си задължения, които изискват от тях по-активна работа по отношение на биосигурността в личните стопанства. С промените в законодателството те ще трябва да подпомагат ветеринарните лекари по места, да определят площадката за загробването на животни при наличие зараза, както и транспортирането на животните до мястото. Кметовете ще участват и в комисиите по регистрация на животновъдните обекти, а за тяхна сметка ще бъдат осигурявани и техническите средства по контрол на входовете и изходите при наличие на болест в района. Градските лидери ще бъдат и посредници при регистрирането на личните кочини, като ще бъдат задължени в рамките на няколко дни от подаването на заявлението от стопанина, да го внесат в областната дирекция на БАБХ.

Подобно обучение вече стартира в няколко области в страната, като първи на чина седнаха кметовете в Хасковско и Търговищко.

 

 

 

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама