В нашата страна обикновената краста е най-честото заболяване по картофените клубени. Напада се кожицата без причинителят да прониква в месото. Влошава се външният вид на картофите, което не се отразява на съхраняемостта им.
Нападенията са главно по младите нарастващи клубени. По повърхността им се образуват изпъкнали и хлътнали корковидни брадавички. Те са със закръглена или неправилна форма, понякога сливащи се в едно. Брадавичките често обхващат цялата повърхност на клубена. Напуканата или разкъсаната корковидна тъкан придава крастав вид на картофите. Те се отбягват от купувачите и се продават на по-ниска цена.
Причинител на обикновената краста по картофите е Streptomyces scabies. Среща се навсякъде в почвата, като може да остане в нея неопределено дълго време. Преминава през храносмилателната система на животните без да загуби жизнеността си. Лесно се разнася с оборския тор. Най-често се разпространява със заразени клубени.
Благоприятни условия за развитието на паразитите са температура около 18-22 градуса, умерена влажност на почвата, неутрална или слабо алкална реакция и леки и песъчливи почви. Върху заразяването с обикновена краста най-силно влияят влагата и реакцията на почвата. Изобилното торене засилва проявата на болестта.
Сортовете с по-тънка и гладка кора са по-чувствителни към крастата, отколкото тези с дебела и напукана кора.
Освен картофите, макар и рядко, се нападат и други растителни видове – цвекло, ряпа, репички.
Мерките
Необходимо е да се използват устойчиви сортове. Възможно е обеззаразяване на клубените, но то има смисъл само когато картофите ще се засаждат на незаразено място. Такива площи трудно се намират. При обелване на заразените клубени, с остатъците могат да се изхранват животните само след предварително сваряване. В противен случай причинителите на заболяването преминават невредими през стомаха на животните. Чрез тора заразата отново попада в картофените посеви. Необходимо е почвената киселинност да се поддържа около рН=5, чрез внасяне на вар, пепел, пресен оборски тор, сяра и кисели торове. Може да се прилага и методът на зелено торене. Чрез него в почвата се внасят микроорганизми, антагонистични на актиномицетите. В резултат заразеността на почвата значително намалява. Същото се постига чрез петгодишно сеитбообращение, в което за 2-3 години площта е засята с люцерна.
