Износът на рапица от България е скочил 110 пъти в периода 2001-2015 г.

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Износът на рапица от България е скочил 110 пъти в периода 2001-2015 г. Царевицата бележи ръст 40 пъти, а пшеницата и маслодайният слънчоглед – 15-16 пъти. Силно се представят също зърнените култури, износът на които нараства 13 пъти. При маслодайните семена увеличението е 12 пъти. Причината за тези резултати е моделът за субсидиране в българското селско стопанство с европейски средства. Износът на фармацевтични продукти е скочил с 11 пъти за периода.

Сравнение на ръста в износа на зърнени култури и фармация показва, че представянето на България е сходно с това на други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), като Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения. ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България – при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло. В ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция).

България изпреварва Румъния и Словакия по ръст на износа на горива, конфекция, мебели и осветителни тела, стъкло, алуминиеви продукти. Въпреки, че Румъния има съществени собствени залежи, износът й на горива е едва на 4 място по значение. Румъния и Словакия имат по-добър ръст при машини и зърно. Освен тези групи стоки, Румъния впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия.

Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени (обратното е), а защото в България няма купувач за тях, се казва в доклада.

България е близо до предела си в износа и почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки, както и развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната с цел преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност. Това е един от изводите в доклад на Българска стопанска камара, озаглавен „Българският износ в периода 2011-2015 г.“, изготвен от Българска стопанска камара.

Необходимо е държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти, за да се постигне увеличаване на износа с по-висока добавена стойност. Държавна подкрепа е необходима и за насърчаване включването на българските производители в глобалните вериги на доставки.

За запазване на експортния ръст на български стоки е необходимо увеличено присъствие на други пазари освен ЕС. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна ръка, според експертите на БСК.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА