Бъдещето на украинския износ и въздействието му върху българския пазар: Какво предстои след изчерпването на безмитните квоти?
ЕС и Украйна водят преговори за ново споразумение, което ще регулира вноса на украински селскостопански стоки, въвеждайки квоти “между” предвоенните ограничения и временните облекчения. Този ход идва на фона на прогнозата на първия зам.-министър на аграрната политика на Украйна, Тарас Висоцки, че европейските квоти за безмитен износ на украински продукти ще бъдат изчерпани до август или септември 2025 г.
Ако не бъде постигнато ново споразумение за обемите, доставките могат да спрат до няколко месеца. В противен случай ще влезе в сила т.нар. принцип “7/12”, който предвижда възстановяване на вноса до 7/12 от предвоенните годишни обеми. Сред най-чувствителните стоки, които ще бъдат засегнати, са захарта, птичето месо, медът, пшеницата и други продукти, при които Украйна има значителен експортен потенциал. Украинското министерство на аграрната политика оценява икономическия ефект от тези ограничения на около 3,5 милиарда долара.
Всички тези промени и текущите преговори на ЕК за актуализиране на Споразумението за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия оказват пряко влияние върху българския птицевъден сектор. В интервю за Агрозона Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, споделя как ще се отрази безмитният внос на украинска продукция върху българския птицевъден сектор.
Г-н Гълъбов, как ще коментирате прогнозата на първия заместник-министър на аграрната политика на Украйна Тарас Висоцки, че европейските квоти за безмитен износ на украински селскостопански продукти, включително птиче месо, ще бъдат изчерпани до август или септември 2025 г.? Какви са Вашите очаквания за въздействието на това върху пазара на птиче месо в България?
ЕС подкрепя държавите, които започват преговори за предсъединяване. Украйна трябва да бъде подкрепена, защото е важно да се съхрани производствения потенциал на страната. С оглед на принудително напусналите украинци и териториите с активни военни действия без експорт това е невъзможно. За общия европейски пазар експортът от Украйна не би представлявал сериозен проблем. Но когато този експорт е ориентиран към няколко страни, между които и България, това става проблем. Украинските зърнопроизводители не използват традиционните коридори за експорт и това осигурява много атрактивни цени на украинските животновъди. За това те, съответно предлагат по-ниски експортни цени. През настоящата година в птицевъдния сектор, по-скоро наблюдаваме влияние на пазара от украинските яйца. Вносът на птиче месо от Украйна е незначителен.
Г-н Висоцки посочва, че в краткосрочен план няма да има икономически ефект, но след това доставките ще спрат. Как виждате това развитие от гледна точка на българските птицевъди и потенциалното насищане на нашия пазар с украинска продукция преди това изчерпване?
Свободният пазар е трудно предвидим и е неконтролируем. Всеки, който подцени търсенето като основен фактор, ще понесе загуби. До свръхпредлагане в настоящия момент едва ли ще се стигне. Това не пречи да се засили контрола за качеството и безопасността на украинските продукти.
Принципът „7/12“ предвижда възстановяване на квотите за внос на украински селскостопански стоки на ниво 7/12 от годишните обеми преди войната. Какъв ефект очаквате от прилагането на този принцип конкретно върху българския птицевъден сектор?
Ако този принцип се приложи, влиянието на украинските птицевъдни продукти върху българския пазар ще се ограничи. Няколко български министри, включително и министър Тахов, настояваха пред ЕК за въвеждането на този принцип.
Птичето месо е една от най-чувствителните стоки, които ще бъдат засегнати от ограниченията, тъй като Украйна има значително по-висок експортен потенциал от предвоенните квоти. Как се отразява тази ситуация на конкурентоспособността на българските производители на птиче месо на вътрешния и европейския пазар?
Украинските инвеститори в сектора отдавна работят на свободния европейски пазар. Те направиха ключови инвестиции в Хърватия и Сърбия. Това им позволява да са сериозен фактор на Балканите и в Източна Европа. Българските производители са конкурентноспособни. Свободният пазар и лоялната конкуренция са в основата на нашето развитие.
Зам.-министър Висоцки споменава възможността за прецизиране на ограниченията по митнически кодове. Според Вас, би ли могло подобно прецизиране да донесе облекчение за българските птицевъди или напротив – да създаде нови предизвикателства?
Задачата на зам.-министър Висоцки вероятно е да намери нова врата. Работата на министрите на страните членки на ЕС е да я заключат.
Министерството на аграрната политика на Украйна оценява икономическия ефект от ограниченията на около 3,5 милиарда долара. Какъв е потенциалният икономически ефект за българския птицевъден сектор от ситуацията с украинския внос и квоти?
Войната в Украйна вероятно струва повече на ден. Никакви прогнози нямат значение. Цената за тази война ще я платим всички, независимо кой я е започнал.
Какви са Вашите препоръки към българските птицевъди в контекста на тези промени? Трябва ли и те да търсят алтернативни пазари за своята продукция, или фокусът следва да остане върху вътрешния пазар и ЕС?
Българските птицевъди, работят при най високи стандарти за качество. Вярваме, че високото качество, е рецептата за устойчивост. То е водещо при формирането на потребителското търсене.
Доколко реалистично е за българските производители на птиче месо да се ориентират към пазари като Югоизточна Азия, Индия и Китай, предвид логистиката, ограниченията и ценовата структура?
Напълно невъзможни пазари за българските производители.
Предвид ангажимента на ЕК да води преговори с Украйна за актуализиране на Споразумението за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), каква е позицията на Съюза на птицевъдите по отношение на тези преговори? Какви са Вашите основни изисквания или предложения, за да се защитят интересите на българските производители?
Първо трябва да спре войната. След това Украйна може да започне преговори и да изпълни условията за присъединяване към ЕС. Няма пряк път до общия европейски пазар.
Какво е Вашето послание към институциите в България и Европейския съюз относно бъдещата търговска политика с Украйна, особено по отношение на чувствителни продукти като птичето месо?
Допускането до общия европейски пазар трябва да има стимулиращ ефект върху евентуалното присъединяване на нова страна. В случая с Украйна, ЕС използва този механизъм като подкрепа в условия на война. Изискванията към местните производители и към тези допуснати до пазара трябва да бъдат еднакви.
