Министерство на земеделието в Италия пусна в екосистемата на страната армия от самурайски оси, в опит да се справи със силно инвазивния вид кафява миризливка, който нанася сериозни щети в овощните градини.
Кафявата миризливка е привнесена чрез международната търговия, която от 2004 г. се развива силно между Европа и Азия. Финансовите загуби за земеделието на Стария континент от нея възлизат на 500 000 000 евро през 2019 г.
Първите самурайски оси са пуснати в края на юни, а нова армия се готви и за средата на юли. Решението на земеделското министерство става при одобрение от Министерство на околната среда на Италия, както и на научната агенция ISPRA, предава euractiv.com.
Самурайската оса е естествен враг на миризливката, тъй като се храни с ларвите на инвазивния вид, а в Италия миризливката вече нанесе големи поражения в градините с круши, киви, праскови, череши и кайсии.
Биологичен или конвенционален контрол?
Пускането на Самурайските оси дойде след тригодишна национална програма за биологичен контрол на миризливките. Стратегията е осъществена от държавния Съвет за селскостопански изследвания и анализ на селскостопанската икономика (CREA). Тогава Самурайски оси бяха пуснати експериментално под карантина в италианската екосистема, като целта беше да се провери потенциалът на насекомото за борба с неприятеля, както и да се оцени неговото въздействие върху околната среда.
В региона Пиемонт Самурайските оси бяха разпространени на 100 места, които не са били подложени на обработка с пестициди, за да се избегне смъртността на насекомите.
На всяко място ще бъдат пуснати 100 женски и 10 мъжки оси на два кръга в рамките на 20 дни.
През март Европейската комисия издаде делегиран акт, в който се посочва, че „към 
настоящия момент не е ясно дали този биологичен метод за контрол на миризливката е ефективен“, като конкретно се посочва пускането на Самурайските оси.
От своя страна организациите на производители също вече прилагат превантивни мерки, като например поставяне на мрежи и капани против насекоми. Това обаче им струва разходи, които са по-високи от очакваните производствени загуби.
В някои италиански региони, като Венето и Емила-Романя, наскоро забраненият инсектицид хлорпирифос-метил беше използван в борбата с миризливката. Тази възможност обаче отпадна, тъй като държавите-членки на ЕС решиха да не подновяват разрешението за употреба на хлорпирифос-метил. Тогава италианският евродепутат Мара Бизото изпрати писмен въпрос до Европейската комисия с искане да преразгледа това решение или поне да предостави на Италия дерогация.
В отговор ЕК посочи, че регламентът от 2009 г. за продукти за растителна защита позволява на всяка държава-членка да разреши пускането на пазара на продукти за растителна защита за период не по-дълъг от 120 дни и за ограничена и контролирана употреба само, когато възникне ситуация, която не може да бъде овладяна по никакъв друг разумен начин.
