Първите исторически данни за съществуването на сладолед датират от 500 г. пр. Хр. от Персия, днешен Иран. Традиционният ирански сладолед е истинска наслада за сетивата, тъй като се приготвя с розова вода, шафран и шамфъстък, и се сервира с листенца от роза.
Сорбе за сватбата на Медичи
В Древна Гърция пък сладолед е можело да се похапва само през зимата, тъй като гърците са смесвали сняг с мед и плодове. Римският император Нерон, живял през 37-68 г. сл. Хр., е поръчвал да му носят сняг от планината, който слугите му смесвали със сладък сироп.
Френската кралица Катерина Медичи, която е с италиански произход, въвела сладоледа през 16 век. Когато се омъжвала за херцога на Орлеан през 1533 г., тя довела заедно със себе си от Италия готвачи, които приготвяли ароматизирани, сладки ледени каши, наречени сорбета. Първите рецепти за приготвяне на сладолед се появили в Лондон, Англия през 18 век.
Северна Америка
Квакерите първи внесли сладоледа в САЩ. Продавали го в свои магазини в Ню Йорк и други градове. Известно е също, че президентите на САЩ Бен Франклин, Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън обичали да похапват сладолед.
Началото в серийното производство на сладкия десерт било поставено през 1851 г. от Якоб Фусел – бащата на американската сладоледена индустрия. Родният град на сладоледа е Балтимор, щата Мериленд. През 1919 г. американецът Нелсън разработил рецепта за сладолед, глазиран с шоколад. Нарекли го „Ескимо пай“ или „кифличката на ескимоса”.
Ескимо на дървена клечка
Нелсън показвал своя продукт из градовете, като едновременно прожектирал филм за ескимосите. В крайна сметка думата „пай“ отпаднала и сладоледа на дървена клечка останал просто с името „Ескимо“. Около 1926 година бил усъвършенстван първият успешно работещ фризер с непрекъснато действие, което позволило да започне масовото производство на продукта. За официален рожден ден на сладоледа се счита 10 юни 1786 година, когато сладоледът бил пуснат в Америка за масова продажба.
