Историческият музей на Котел е впечатляваща сграда, отворила врати през 1981 г. по случай честването на 1 300-та годишнина от създаването на България. Не случайно първата зала, в която посетителите влизат, е Будители. Посвещението тук е на Котленските будители епископ Софроний Врачански и Паисий Хилендарски, които отдават живота си за издигане културното равнище на своите сънародници.
Стойко Владиславов е светското име на Софроний Врачански – книжовникът, у когото се затвърждава убеждението, че за да бъде въздействаща православната проповед, тя трябва да бъде на български разбираем език, така че най-неуките да схванат духовното учение. На него се дължи първият препис на Паисиевата История славянобългарска: за да знаят котленци и всички българи, че са имали свое царство и държава и да не се срамуват, че са българи. Младият поп Стойко със своя калиграфски почерк преписва тази национална светиня и със страшно проклятие анатемосва, тя да не се краде и присвоява, а да се чете от всички българи. След Освобождението преписът на Паисиевата Исторя се съхранява в националната библиотека „Свети Свети Кирил и Методий“ в София.
Основите на българското Възраждане
През 1803 г. Софроний се измъква от Видин и с болка на сърцето напуска българските земи и се отделя в Букурещ, където е разцветът на неговата духовна и политическа дейност. Тук след „История славянобългарска“ поставя основите на българското възраждане. Малко българи са можели да се докосват до истините в книгите, затова той държал да издаде първата печатна книга на говорим български език. Така по негова инициатива „Сборник с евангелски 
нравоучения“ излиза с финансовата помощ на заможни българи във Влахия.
Книгата е отпечатана в 1 000 бройки – нещо непостижимо за онова време. Влиза в българските църкви, във всеки благочестив български дом и става помагало по нравоучение за простия и неучен човек. Книгата е била толкова ценна, че хилядата бройки не са стигнали и 600 страници са били преписвани на ръка от грамотните българи.
Център във Влахия
Софроний Врачански освен книжовна дейност, във Влахия е развивал оживена политическа дейност като първия общонационален политически лидер. По времето, когато се установява във Влахия, там се струпват много бежанци от разорената Северна България и Софроний става техен наставник. Публикува специален позив, разпространяван в България, за да се окаже всестранна подкрепа в Руско-турската война.
Сърцето на Петър Берон биело за отечеството
Сърцето на д-р Петър Берон е съхранено в епруветка тук. То е биело само за любезното отечество. Именитият българин прекарва почти целия си живот в емиграция, но никога не забравя своя български род и език. Подпомага българските училища и много българчета да завършат образованието си в чужбина.
Д-р Петър Берон е един от първите български лекари по медицина и първият енциклопедист. Знаел е 9 езика и с финансовата помощ на Антон Иванович отпечатва малка книжка от 140 стр. – Рибният буквар, който е бил светилник на българския народ. С него малките българчета научавали как изглеждат животните по света. Всъщност тази малка енциклопедия прави революция в учебното дело. В нея са включени дори мисли на старите антични мъдреци, почерпени не от църковната история, а от живия живот. С Рибния буквар в ръце българчетата имали възможност да станат достойни граждани на освободена България.
Почит към хайдутите
Една от впечатляващите зали в Пантеона е посветена на българите, воювали за освобождението на България. Това са хайдутите, които през най-тъмните векове са били опора на българите, по-късно като доброволци са се включили в състава на руски войски, пратени срещу османците. Кримската война завършва с поражение и подвигът на тези български герои е почти забравен, въпреки че повече от 4 000 българи са участвали в боевете.
Храброто отблъскване на османците от кърждалиите е едно от най-ярките събития, описани от Йовков в „Старопланински легенди“. Историята за Индже Войвода разказва как, впечатлен от храбрата съпротива на котленци при редица щурмове на османците, Индже Войвода си спомня за своя български произход, изоставя кърджалиите и става народен закрилник.
Последното документирано събиране на еничари по българските земи е било през 1705 г. По-късно къде с подкупи, къде само сред турското население са взимани деца за войската, но не и българчета. Котленците и преди това са били с големи привилегии.
Раковски съчетава качествата на революционер и просветител
Пантеонът на Георги Сава Раковски е построен с огромна почит към този българин, съчетал качествата на революционер и просветител. В българската история той остава с трите си плана за освобождението на България, двете си смъртни присъди, с изключителни заслуги за българското просвещение. Раковски получава завидно образование, учи в най-престижната за времето си гръцка гимназия в Коручешме. Научава няколко езика, а през последните 10 години в емиграция се изявява като талантлив журналист. Издава първия в страната революционен вестник „Български Лебед“. Обнародва за първи път „Житие и страдание грешнаго Софрония“. Бил е запален историк, етнограф, и със своята поема „Горски пътник“ вдъхновява много българи.
Официален празник от 1922 г.
Официално на 28 юли 1922 г. 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“.
Днес е и ден на българската наука и българската журналистика.
