„За да има известна сигурност за производителите и търговците на селскостопанска продукция, трябва всеки да държи на думата си – като каже нещо, да е точен, а не да постъпва само както има изгода. Целогодишно трябва да разчиташ на човека, с когото работиш и то години наред – така се работи в Дания“, разказва Ирина Георгиева, производител от Петрич. Заедно със съпруга си отглежда плодове и зеленчуци в Петрич. От 20 г. имат сергия на пазара на столичния квартал Красно село, но в момента продават на пазара в Слатина.
„Имахме най-хубавата градина в Петрич, 6 дка праскови и други плодове. Но циганите унищожиха дръвчетата, изрязаха ги до корен. Плачеше ми се, като ги гледах осакатени, а раждаха толкова много и най-хубавите праскови в района. После купихме още 6 дка, направих бостан, три години поред садя и отглеждам какво ли не.“
Сега в търговията със съпруга си са във връзка с други производители от Петрич. Работят заедно и много, помагат си с всичко – кой от каквото има нужда: с торове и семена, с работници. Ирина реди едрото десертно грозде, после трите вида домати, розови, едри, хубави, до тях селските чушки, краставичките „Гергана”, ябълките са от тези след петровките и са много вкусни.
Бостанът им произвежда всичко, а каквото си нямат, взимат го от други производители, докарват го в София и го продават на пазара. Така се издържат вече от 15 години, пълни са с енергия и желание да произвеждат, да работят, да си помагат взаимно производителите. Когато закъсват с хората на полето, изпращат им техните 2-3 работника, после на други полета и така, докато се обере цялата продукция. Успяват, стига да не им пречат. Оплакват се както от набезите на циганите в Петрич, така и от новопоявилите се бизнесмени, които дават под наем сергиите на пазара.
„Плащам напразно наем, за да си запазя магазина в друг квартал. Имахме работници, и мога да взема още, но нямам никаква сигурност. Сега през септември отново има търгове и не знам как ще бъде.“, споделя Ирина.
Децата на Ирина са в Дания от 15 години. Отишли там на студентски земеделски бригади, но ги харесали как работят и останали. Продължили да учат, синът завършил като агроном с приравнителни изпити, работел и учел. Дъщерята и тя, със зетя работели във ферма, после започнали свой бизнес.
Дъщерята Красимира искала да се върне, да си остане в България. Опитала едно лято да работи с майка си и баща си на пазара в Красно село, но като видяла какви номера правят, се отказала: „С тези търгове се подиграват с нас, търговците. Създали сме име, традиции, установили сме се, но идва нов човек, от 1-2 г. се пише за бизнесмен, иска да ти вземе всичко и да те изхвърли на улицата. Така не може да се работи, нямаш никаква сигурност. Не можеш да приемеш още работници, в един момент и аз останах без работа“, признава Ирина и добавя, че дори децата й да искат да се върнат и да останат тук, нямат сигурност и това ги спира.
Лилия Александрова
