Земеделските области в страната са най-бедните у нас. Това става ясно от анализ на Института по пазарна икономика. Общата структура на икономиката в страната показва, че 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Слабото развитие на другите отрасли понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Класацията на областите с най-висок дял на селското стопанство се води от Силистра – 23%. Следват Видин – 18%, Монтана, Рзаград и Доблич с – 16%. После идва ред на Кърджали, където земеделието заема 15 на сто, Шумен и Ямбол с по 13%. В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек.
Областите, в които селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство и имат категорично най-нисък БВП на човек от населението, коментира авторът Петър Ганев. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.
Най-аграрната област – Силистра е на последно място в страната с БВП на човек от населението – 6 687 лева, докато в столицата този показател е в размер на 30 295 лв.
На другия полюс – при промишлеността се оказва, че най-индустриалните области са Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово.
