Популацията на дива свиня у нас е намаляла почти наполовина спрямо предходната година
„Заболяването сред дивите свине напредва, дори в зони, в които до края на миналия ловен сезон не се срещаше. АЧС продължава да се разпространява както в посока Югоизточна България, така и на запад по протежение на Стара планина. Това е заплаха, която не е отминала.”, коментира инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците в България пред Агро ТВ.
Според него на практика тотално унищожаване на популацията на дивата свиня нито е възможно, не е и необходимо. „Целта на отстрела на диви свине се свежда до това, популацията да е в граници, при които възможността болни животни да се срещнат със здравите да бъде сведена до минимум.”
„Удължените срокове за групово ловуване през миналия ловен сезон дадоха възможност за увеличен отстрел, въпреки че официалната статистика не го показва. А не го показва, защото вероятно не целият реализиран отстрел бе отчетен, тъй като за голяма част от ловците и дружините бе доста трудно да създадат организацията по събиране на проби от отсреляните животни за изследване. За съжаление голяма част от държавните горски стопанства отказаха да съдействат на ловните дружини за това. Но благодарение на отстрела на ловците и жертвите от самата чума по официална статистика популацията на дива свиня у нас е намаляла почти наполовина спрямо предходната година.”, допълва още инж. Василев.
Трябва да се отбележи и миграцията на дивите свине от Северна към Южна България. В региони, където дивата свиня не се срещаше като естествен вид, в края на миналата година се отчиташе забележителен отстрел – дружини от ловно-рибарските сдружения в Димитровград, Гълъбово, Раднево, където имат равнинни земеделски райони, тази година отчитат по 10-15 отстреляни диви свине.
Кой търси труповете
Според председателя на СЛРБ друг проблем е липсата на достатъчно човешки ресурс за откриване на трупове на умели от АЧС диви свине. Всеки такъв труп е потенциален резервоар за разпространение на заболяването, тъй като дивите свине при определени условия могат да бъдат и канибали, т.е да изяждат труповете на умрелите животни, което моментално означава заразяване. Дейността на ловните сдружения е организирана единствено и само на доброволен принцип и при положение, че населението е все по-концентрирано в големите градове и обширни райони са практически обезлюдени, няма хора които да претърсват горите за трупове на умрели животни, още повече безвъзмездно. Един горски надзирател отговаря за 5000 ха горски площи и няма как при това положение, наред с другите си задължения, да изпълнява и тази функция.
Нужните финанси
„Държавата още преди две години трябваше да осигури финансиране за реализирана на Национална стратегия за борба със заболяването. За съжаление явно това не е приоритет, защото дори когато АЧС навлезе на наша територия, не видяхме целево финансиране, което да обезпечи реализацията на мерките за превенция и срещу разпространението на АЧС в нашата страна. Да, осигуриха се средства, една част от тях отидоха към БАБХ, друга към ИАГ, но горските и ловните стопанства не са подразделения на ИАГ, т.е. на тях трябва да им бъдат осигурени отделни средства. Останах с впечатлението, че никой не пожела да обясни на правителството, че АЧС е сериозен проблем, за чието решаване е необходимо целево финансиране в достатъчен размер.”, допълва още инж. Васил Василев
