Българското земеделие трябва да предприеме цял пакет от мерки за по-устойчиво управление на водните ресурси и напояването, заяви председателят на сдружение „Българска асоциация по водите – БАВ“
Инж. Иван Иванов е председател на сдружение „Българска асоциация по водите – БАВ“. Той ръководи и участва в редица международни проекти, свързани с опазването на околната среда, включително водните ресурси, сред които Tethys, Danube Water Balance, BOOST-IN, Danube Hazard m3c и други.
С над 20 години опит в управлението на водния сектор, сред водещите професионалисти в страната. Бил е прокурист на международната компания „Софийска вода“ АД (част от Veolia), председател на УС на „Български ВК Холдинг“ ЕАД, изпълнителен директор на сдружение с нестопанска цел „Индустриален клъстер подземна инфраструктура“ (ICPI). Доскоро е бил управител на предприятието „Язовири и каскади“ в НЕК.
По образование е инженер-химик с магистърска диплома от Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ) в София. Завършил е Френската езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и притежава магистърска степен по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) и от Американския университет в България (AUBG). Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция.
В момента съчетава председателството на БАВ с ролята на директор на Центъра за професионално обучение „ВиК“ към асоциацията. Член е на работните групи по питейни и отпадъчни води, както и по правни и икономически въпроси на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau). Част е от настоятелството на ХТМУ – София и на Фондацията за развитие на водния сектор.
В ексклузивно интервю за Агрозона той прави оценка на състоянието на водните ресурси в България, които са жизненоважни за земеделието.
Инж. Иванов, като председател на Българската асоциация по водите (БАВ) и с дългогодишен опит във водния сектор, каква е Вашата оценка за състоянието на водните ресурси в България, които са ключови за земеделието?
Страната ни разполага с достатъчно повърхностни и подземни води, но наличността им е силно променлива географски, като южна и източна България са по-уязвими и сезонно. Климатичните промени увеличават честотата и интензитета на засушаванията, което води до нарастващ натиск върху всички водоползватели, респективно и върху напояването.
На фона на климатичните промени, които водят до по-чести засушавания, какви мерки според Вас трябва да предприеме българското земеделие за по-устойчиво управление на водните ресурси и напояването?
На фона на климатичните промени, които водят до по-чести и продължителни засушавания, българското земеделие трябва да предприеме цял пакет от мерки за по-устойчиво управление на водните ресурси и напояването. Трите ключови области според мен са модернизация на напоителните системи, дигитализация и мониторинг, подобрено водосъхранение.
Под модернизация на напоителните системи имам предвид приоритетно преминаване към капково и микронапояване, автоматизирани системи за регулиране на дебита и използване на телеметрия. Това би намалило загубите и повишава ефективността при ограничен воден ресурс.
Въвеждане на „умното напояване“ чрез дигитализация би позволило подаване на необходимото количество вода в точното време. Дигитализацията би осигурила и изграждане на системи за измерване на почвена влага, метеорологични условия и реално потребление на вода.
Чрез мониторинг ще се постигне контрол върху нерегламентираното водовземане, по-добър баланс между различните водоползватели и насърчаване на икономически стимули за водоспестяване.
Трябва да се намерят средства и да се ускори изграждането и рехабилитация на малки и средни водоеми, локални събирателни съоръжения, подпочвено акумулиране на води и мерки за задържане на валежите в ландшафта.
Смятате ли, че е необходимо въвеждането на нови, по-ефективни технологии за напояване в българските стопанства и как БАВ може да подпомогне този процес?
Да, въвеждането на нови и по-ефективни технологии за напояване в българските стопанства е не просто препоръчително, а абсолютно необходимо в условията на все по-ограничен воден ресурс и засилващи се климатични рискове. Технологиите като капково и микронапояване, автоматизирани системи за управление на дебита, почвени сензори, дистанционно наблюдение и модели за прогнозиране на потреблението на вода доказано намаляват разхода на вода, енергия и труд, като същевременно повишават добивите.
Ролята на Българската асоциация по водите в този процес е ключова и може да се реализира в няколко направления:
Демонстрационни и пилотни проекти: БАВ може да създаде демонстрационни полета и реални пилотни инициативи за „умно напояване“, които да позволят на земеделските производители да видят на практика ефекта от модерните технологии.
Обучение и квалификация: Чрез Центъра за професионално обучение към БАВ могат да се подготвят курсове по дигитално напояване, мониторинг, поддръжка и управление на модерни системи.
Адвокация и политики: БАВ може активно да участва в оформянето на политики за насърчаване на ефективното напояване, включително механизми за стимули, поддръжка и контрол на водопотреблението.
Каква е ролята на качеството на водата в земеделието и как международните проекти, в които сте участвали (като например Tethys, Danube Water Balance), могат да допринесат за опазването на водните източници от замърсяване, свързано със селското стопанство?
Качеството на водата има фундаментално значение за земеделието, тъй като определя не само здравето и добивите на културите, но и дългосрочната устойчивост на почвите и напоителните системи. Водите с високо съдържание на нитрати, пестициди, соли или други замърсители водят до деградация на почвите, запушване на напоителните системи и влошаване на качеството на продукцията. Ето защо управлението на качеството на водата е толкова важно, колкото и самата наличност на водни ресурси.
Международните проекти с участието на Българската асоциация по водите – като Tethys и Danube Water Balance – могат съществено да допринесат за опазването на водните източници от замърсяване, свързано със земеделието, по няколко ключови начина.
Разработване на инструменти за мониторинг и контрол. В рамките на проектите са създадени методики, софтуерни платформи и индикатори за наблюдение на качеството на водите, включително проследяване на опасни вещества, нитрати и замърсители с аграрен произход. Това позволява ранно откриване на рискове и по-бързо прилагане на мерки.
Хармонизиран воден баланс и по-добро планиране. Проектът Danube Water Balance предоставя научна основа за оценка на количеството и качеството на водите в целия дунавски регион. За България това означава по-точни данни при планиране на водоползването в земеделието, идентифициране на чувствителни зони и разработване на ефективни планове за опазване.
Идентифициране на източниците на замърсяване. Проектите подпомагат страните да локализират точните точки и процеси, водещи до селскостопанско замърсяване – като прекомерно торене, неправилно съхранение на торове, ерозионни процеси или неефективни напоителни практики. Това осигурява основата за прилагане на насочени и резултатни мерки.
Допълнителни ползи. Проектите подкрепят изпълнението на европейските директиви и улесняват обмяната на опит и добри практики. Участието в международни мрежи позволява на България да черпи знания от страни, които успешно ограничават селскостопанското замърсяване чрез прецизно земеделие, буферни ивици, намалени количества торове и модерни системи за събиране и третиране на отпадъчни води от ферми.
Още една добавена стойност на тези проекти е обучението на специалисти от ВиК сектора, земеделието и администрацията. Това повишава професионалния капацитет за управление на качеството на водите, контрол на замърсяването и стратегическо планиране.
Каква е мисията на Центъра за професионално обучение „ВиК“ към БАВ и как той може да подпомогне повишаването на квалификацията на специалистите, работещи с водните системи, включително и в земеделския сектор?
Мисията на Центъра за професионално обучение „ВиК“ към Българската асоциация по водите е да формира висококвалифицирани специалисти, които могат компетентно, безопасно и устойчиво да управляват, поддържат и развиват водните системи в страната.
Центърът допринася за повишаване на квалификацията на специалистите чрез няколко ключови дейности: специализирани обучения и сертификационни програми, практически обучения и работа с реално оборудване, както и подготовка за въвеждане на модерни технологии.
Чрез обучения, конференции, семинари и международни участия Центърът изгражда експертна мрежа между ВиК оператори, инженери, фермери, проектанти и администрация. Това улеснява обмена на знания и добри практики.
Вие сте член на работни групи в Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau). Кои европейски практики и регулации по отношение на водния сектор биха били най-полезни за България и специално за нашето земеделие?
Ключовите европейски регулации и практики, които са обект на обсъждане в работните групи на EurEau и са от изключително значение за България са:
Water Framework Directive/Рамкова директива за водите, която дава рамката за интегрирано управление на водите (количествено и качествено), планиране по речни басейни и задължението за оценка на натиска (вкл. селскостопански). Прилагането ѝ усилва координацията между земеделие, водоснабдяване и канализация, екология и регионални власти.
Nitrates Directive/Директива за нитратите, която дефинира мерки за ограничаване на нитратното отмиване (зони с риск, добри агрономически практики, регулация на торовете).
Регламентът за минимални изисквания при повторна употреба на вода, който създава общи минимални стандарти и управление на риска за безопасно използване на третирани отпадъчни води в селското стопанство – важен инструмент за адаптация към сушата и за увеличаване на наличните ресурси при гарантирана безопасност. България може целенасочено да използва тази рамка за пилоти и регионални системи за рециклиране.
CAP (Common Agricultural Policy)/Обща селскостопанска политика, осигурява достъп до средства за модернизация на напояването, инвестиции в задържане на води, преход към прецизно земеделие и агроекологични практики. Добрата синхронизация между CAP инструменти и водното планиране е ключова.
EurEau предлага практически позиции за взаимодействие между вода и земеделие, за повторна водна употреба, за управление на опасни вещества и за мерки срещу изтичане или загуби. Тези препоръки са полезни, защото отразяват комбиниран опит на ВиК оператори от Европа.
Били сте в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“. Какво е Вашето мнение за усвояването на европейски средства по отношение на водната инфраструктура и има ли достатъчно фокус върху нуждите на земеделските региони?
Участието ми в Комитета за наблюдение на ОП „Околна среда“ ми позволи да проследя отблизо както напредъка, така и слабостите в усвояването на европейски средства за водния сектор. Общата оценка е, че програмата постигна значим напредък в изграждането и модернизацията на ВиК инфраструктурата, но все още има сериозни предизвикателства, особено по отношение на баланса между градските и селските или земеделските региони.
Добре е, че големите ВиК агломерации получиха приоритетно финансиране, което доведе до изграждане и модернизация на пречиствателни станции, колектори и водопроводни мрежи.
Въпреки напредъка, остава съществен дисбаланс, поради недостатъчен фокус върху земеделските региони. Много от по-малките населени места, които зависят критично от напояване, водоеми и локални водоизточници, не попадат в приоритетния обхват на големите агломерации, финансирани по ОПОС. В допълнение бихме могли да отбележим, бавни процедури и сложни административни изисквания. Има значителни забавяния в подготовката на проекти, обществени поръчки и технически документации. Част от по-малките общини нямат административен капацитет да подготвят проекти, което води до неравномерно разпределение на средствата.
Какво е необходимо на България, за да постигне по-балансирано управление на водите, което да удовлетворява нуждите както на бита и индустрията, така и на земеделието?
Трудно е да се даде отговор на този въпрос в няколко изречения, но ето предложение за няколко конкретни мерки, институционални промени и финансови инструменти, които България трябва да приложи, за да постигне по-балансирано управление на водите и да удовлетвори едновременно нуждите на бита, индустрията и земеделието.
Необходимо е масово измерване чрез инсталиране на измервателни уреди на всички основни водоизточници – както повърхностни, така и подземни. Осигуряване на национална платформа за водно счетоводство, която да бъде достъпна за администрацията, операторите и, при необходимост, за други заинтересовани страни. Ясна и адаптивна политика за разпределение при дефицит (приоритети и прагове). Въвеждане на икономически инструменти и справедливо ценообразуване. Структурирани тарифи и такси, които отразяват реалните разходи (експлоатация, инвестиции, дефицит), с компенсаторни механизми за уязвими групи и малки ферми. Стимули (данъчни, субсидии, нисколихвени кредити) за инвестиции във водоспестяващи технологии. Институционално укрепване и капацитет.
Казусът с договорите за водите на реките Места и Арда с Гърция отново е на дневен ред. Каква е Вашата експертна позиция по въпроса – трябва ли България да преразгледа или да подпише нов договор за водите, особено след изтичането на споразумението за река Арда?
Споразумението за Арда, което имаше 60-годишен срок, изтече през юли 2024 г. Доколкото ми е известно след това бяха подписвани временни и междудържавни декларации и на 2-7 май 2025 бе постигнато 5-годишно споразумение или декларация, което осигурява доставки за Гърция при определени условия.
Според мен казусът е обект на значителен обществен и парламентарен интерес както в България, така и в Гърция, което налага всяко решение да бъде добре обосновано, прозрачно и подкрепено с количествени аргументи.
В настоящата ситуация България не следва да подписва дългосрочно споразумение автоматично. Правилният подход е провеждане на преговори за гъвкаво, количествено обосновано и реципрочно споразумение с ясни гаранции за националния интерес, адаптивни механизми при суша и конкретни инвестиционни или компенсационни клаузи.
България е “донор” на вода за Гърция и Турция. Какво е необходимо от българска страна, за да може при бъдещи преговори националният интерес и нуждите на нашето земеделие да бъдат защитени по-добре?
Според мен за защита на националните интереси е необходимо поне следното. Първо, количествена и научна основа, включително национален воден баланс и високорезолюционни модели за засегнатите басейни, базирани на реални измервания, хидрологични и климатични прогнози, които да осигуряват обективна база за преговорите. Второ, инвестиции и взаимни ползи. Трето, адаптация към климата и управление при кризи чрез разработване на адаптивни сценарии, които показват как се променят доставките при едногодишни, двугодишни и тригодишни суши. Четвърто, определяне на приоритетното редуване и на кризисните механизми, включително временно замразяване на експорта, компенсаторни плащания и бързи инвестиции в локални резервоари. Накрая, институционална готовност и капацитет за преговори.
Защо не участвате в Националния борд по водите?
Не участвам в Националния борд по водите, защото до момента Българската асоциация по водите не е била официално поканена да се включи.
Това обаче по никакъв начин не пречи БАВ – като професионална организация с широк експертен капацитет – да се отзове винаги, когато Бордът има нужда от анализ, становище или експертна подкрепа. Нашият ангажимент към развитието на водния сектор остава непоколебим.
