Селското стопанство е най-големият ползвател на дронове в света. Тази тенденция се очаква да се наложи и в България. Това каза заместник-министърът на земеделието, горите и храните Явор Гечев в панела „Иновации в земеделието и биотехнологии“ в рамките на конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“. Той допълни още, че иновациите и технологиите са ежедневие, което цяла Европа вече ползва, ако някоя държава иска да има конкурентно предимство трябва да ги прилага.
Мисия повишаване на добавената стойност
„Едно от предизвикателствата пред родното селско стопанство е да повишим добавената стойност, както и разнообразяване на културите и по-високото им качество и сериозното използване на иновации“, обясни заместник-министърът. И посочи още, че изискванията, които поставя ЕК, за да се подпомагат земеделските стопани, налагат спътникови системи, почвени характеристики, дронове и други. По думите му, интересен е фактът, че спадането на разходите и спестяването на работна ръка е изключително чувствителна тема, която на практика ако не я направим няма да сме конкурентноспособни в следващия програмен период.
183 хил. души в България са заети в селскостопанския сектор
В селскостопанския сектор в България са заети около 183 хил. души, което представлява 5.7 % от общата заетост на страната. България се намира на първо място по заетост в селските райони и допълни, че нараства интересът към по-качествени храни или към така наречените къси вериги с директно производство.
„Технологиите много сериозно ни помагат включително за природните ресурси и климатичните изменения на процеса в селското стопанство за екологичния аспект. Има невероятни софтуери, които ни показват как да намалим пръсканията и какви са температурните промени“, обясни още Явор Гечев.
Слой екологична инфраструктура
Заместник-министърът коментира, че трябва да съобразим екологичните компонентите в Стратегическия план, така че да имаме много сериозна екологизация и да изпреварим изискванията на „Зелената сделка“, като това не трябва да носи значителни проблеми за прилагане от фермерите и да не се качват цените. Той уточни още, че в плана за пръв път се появява слой екологична инфраструктура.
Изискванията на „Зелената сделка“ са до 2030 година ланшафтните територии да достигнат 10 %
Друго условие е да се намали ползването на торове с 50 на сто, като за целта в стратегията има заложена нарочна схема. Има предвидена и конкретна мярка за намаляване на пестицидите, като тяхната употреба трябва да бъде свита с 50% до 2030 г. според регламентите на „Зелената сделка“.
„Във Втори стълб на Стратегическия план имаме предложение за отделен фонд, който да бъде насочен към финансиране на зелени иновации“, заяви заместник-министър Гечев. И разясни, че на правенето на иновации се гледа като на процес, към който ще се подходи много по-смело.
