Момчил Неков работи в Европейския парламент в комисиите по „Земеделие и развитие на селските региони“ и „Култура и образование“ . Съпредседател е на Работна група „Качествени и местни продукти“ към интергрупа РУМРА (Група за развитие на планински, селски и отдалечени региони) в ЕП. Неков е член на делегациите на ЕП за връзки с Китай и с държавите от Централна Азия, както и на интерпарламентарните работни групи за биоразнообразието и устойчивото развитие, за климатичните промени, за развитие на туризма, културното наследство и европейските културни маршрути, за спорта.
Господин Неков, важи ли европейската защита на храни с географски означения извън ЕС, имат ли предимство такива храни на трети пазари?
Така наречените храни с географски означения имат голяма роля в преговорите по споразумения с трети страни. Основната роля на включването на тези продукти е предоставяне на защита от имитации в същите тези трети страни. По схемите могат да бъдат защитени освен храни и селскостопански продукти. Все още няма случай на фалшифициране на български продукти в трети държави, но например в случая с българското розово масло, мисля, че ако не се предприемат стъпки, има реална опасност в скоро време да се появят имитации. Според международни експерти би било в интерес на България да включи този продукт в споразумения, като например в това, което сега се договаря с Китай, защото там има добри условия и потенциал за отглеждане на роза. А знаем, че имат и финансов, и човешки капитал да започнат и те да произвеждат.
Другото предимство е общоевропейската видимост, която получават тези европейски лога в съответните държави. По същество, с включването на продукти към договори с трети страни, съответният продукт присъства на пазара на съответната страна с общоевропейското лого. Европейската комисия обаче дава видимост на логата в много страни с реклама, което означава, че придава добавена стойност за тези продукти в съответните страни. Включването е възможност дапоставим България на европейската карта на производители на качествени продукти.
Какво е развитието на усилията, които полагате да бъдат включени български храни в списъка за признати защитени храни в Китай?
Преди няколко месеца проведох среща с директора на отдел „Международни отношения“ към Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Европейската комисия, на която стана ясно, че България е една от малкото държави членки на ЕС, които нямат нито един продукт включен в списъка от продукти за взаимна защита на ЕС и Китай. Възможността за България обаче идва с втория списък от 100 продукта, който се оформя сега и ще бъде допълнително уговарян с партньорите в Китай. Настоях да има поне един български продукт – българско розово масло, но и едно българско вино със защитено наименование „Горнотракийска низина“ или „Дунавска равнина“ в този втори списък. Има и друг много важен аспект. В сегашния списък от 100 продукта, който ще влезе в сила от 2019 г., има четири продукта от Великобритания. Тази страна обаче само 3 месеца след влизането в сила на споразумението, ще напусне ЕС. Аз не виждам за логично нейните продукти да се ползват с европейска защита и настоявах поне един от британските продукти да бъде заменен с български. Преговорите отнемат време, но очаквам до година да има повече яснота.
Как стоят тези храни на фона на търговски споразумения на ЕС с други страни, например Канада?
Една от най-важните преговорни глави в споразуменията с трети страни са точно тези храни. Някои държави, като Франция и Испания, задават условие за включване на даден техен продукт към този вид споразумения, като предусловие за подписването на съответното споразумение. В някои трети страни европейските храни и системи за защита биват приети и възприемани добре, но има и такива, като страните от така наречения „Нов свят“ – най-вече в Северна и Южна Америка, но и Австралия, които имат продукти със същите имена, поради историческа връзка с европейска колониална империя. Ситуацията, в която се изпада сега е, съвременните европейски производители влизат в спорове със „старите европейски производители там“. Става въпрос за редица продукти като вина и сирена, гръцкото сирене „фета“ е класически случай, около който често се пораждат спорове. Тези продукти наистина стават важна част от преговорите, но успехи за ЕС има. В споразумението с Канада, което влезе в сила преди около месец, нямаме включени български продукти към момента, но вярвам, че при един от бъдещите прегледи на сегашния списък от близо 150 продукта, ще можем да включим и български такъв.
Разкажете накратко за Вашата кампания “Да защитим българския вкус”.
Преди две години обявих началото на кампанията си „Да защитим българския вкус“. Тя се изразява в идентифициране и започване на регистрация на български продукти, които могат да бъдат защитени по европейските схеми за качество. В първата година на кампанията усилията бяха насочени върху идентифициране на потенциални продукти. Сега сме във втората фаза, която е насочена към работа с производителите, които са в най-зрял вид, така да кажем. Тоест продукти, които имат потенциал най-бързо да се получат защита. В резултат на постоянството в работата ми по темата, производители на различни продукти от България се свързват с мен и моя екип и проверяват възможностите за защита на някой регионален продукт.
А сега за самите продукти – месото от Източнобалканската свиня вече има подадено заявление, за куртовския розов домат заявлението е изготвено с готовност за входиране. Садовските фъстъци, реселешкият воден лук, странджанският чай, еленският бут и смилянският боб са следващи. Брежанските кестени, медът от Еленския Балкан, баничанският лук, месото от западностаропланинска овца, месото от медночервената шуменска овца, навпавока от Разложко, солта от Атанасовското езеро, кюстендилските череши, зеленото сирене от Черни вит и много други. Както виждате, списъкът съдържа различни продукти и всички те могат да бъдат защитени. Разбира се, защитата изисква работа, но екипът ми работи в сътрудничество с производителите, за да се преодолее интересната психологическа бариера, че имаме продукт, без да осъзнаваме, че е уникален или с висока добавена стойност. До сега сме имали добър диалог със съответната дирекция на МЗХГ. Вярвам, че и у тях има желание за повече продукти.
