Хранителната алхимия: Как „лепилото за месо“ превръща отпадъците в деликатеси

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
5 Минути

Масовото използване на трансглутаминаза спестява милиарди на производителите, но на каква цена за здравето ни?

В природата месото е мускул, който има своя специфична структура. В модерния цех за преработка обаче, месото е просто суровина. С помощта на един-единствен ензим – микробната трансглутаминаза – производителите успяват да направят това, което преди се смяташе за невъзможно: да съединят обрезки, мазнини и дребни късове в хомогенни, апетитни порции, които се продават на цената на истинско филе. „Лепилото за месо“ не работи като обикновеното лепило. То предизвиква химична реакция, която свързва протеините на молекулярно ниво. Резултатът е толкова здрав, че дори професионален готвач трудно би разбрал, че филето пред него е сглобено от пет различни парчета.

Микробната трансглутаминаза, известна сред технолозите в храните като “лепило за месо”, е протеинов структурно модифициращ ензим, произведен с помощта на микроорганизми. Не е включен в техническите регламенти в списъка на безопасните хранителни добавки, регистрирани и одобрени за употреба, информира Zdrave.to.

Производителите на хранителни продукти описват трансглутаминазата като нов, революционен начин за подобряването на съществуващите продукти.

Според тях, тя е просто естествен ензим, който спомага за свързването на протеините и има свойството да споява на студено парчета меса, да лепи бекон по повърхността на месото. Трансглутаминаза се използва и за подобряване на консистенцията на кашкавала и сиренето, защото предотвратява разтрошаването им, намалява загубата на вода в киселото мляко и въобще, намира редица приложения в производството на храни.

Това е причината ферментът да намира широко приложение в месната, рибната и сладкарската промишленост, където, в зависимост от групите продукти, в които се влага, се среща в различни разновидности.

Трансглутаминазата в месото и месните продукти се обозначава на етикетите с TG ME. Когато се използва при обработката и производството на риба и морски деликатеси, е обозначена като TG FI. При шунките и варено-пушените колбаси е TG 901, при сиренето – TG CH, при киселото мляко и млечните произведения – TG DA, а при брашното, твърдите теста и хлебопроизводството – TG BR.

На етикетите на готовите продукти в магазина, трансглутаминазата се обозначава стандартно с Е1400 и носи наименованието малодекстрин.

Колко е опасен?

Когато хората консумират храни, в които има трансглутаминаза, тя се натрупва в организма им. Върху нейната активност не оказват влияние нито химикали, нито термична обработка. Вследствие на прекомерно големите количества от този фермент, който, да не забравяме, че има свойството буквално да слепва месото, човешките тъкани започват да залепват. Около депата с фермента се образуват топчета, които могат да затруднят пасажа на червата, както и да предизвикат различни видове рак.

Вредата от прекомерния прием на продукти, съдържащи трансглутаминаза, е открита от японски учени, които провели експерименти с лабораторни мишки. Само след двуседмичен прием на този фермент гризачът починал, а аутопсията му разкрила нещо страховито. Всичките му вътрешни органи – дробове, сърце, черва, се били слепили буквално в едно голямо парче месо.

Лошата новина за привържениците на здравословното хранене е, че този фермент се използва в производството на все повече храни. Сред най-наситените с малодекстрин храни са варените и пушени салами и кренвирши, охладените полуфабрикати, продуктите от месо и риба, някои млечни продукти, рулца от раци и др.

Влиянието на микробната трансглутаминаза върху човешкото здраве не е достатъчно проучено. Ензимът обаче, не е признат за безопасен.

Микробната трансглутаминаза може да повиши чревната пропускливост, което ще увеличи симптомите на заболяването при хора с цьолиакия (характеризираща се с непоносимост към глутен), създавайки по-високо алергенно натоварване върху имунната система.

Възможно е неотдавнашната висока честота на това заболяване да е свързана с началото на употребата на този ензим. Сега се появяват научни статии, които свързват риска от консумацията на храни, съдържащи микробна трансглутаминаза, с риска от развитие на болестта на Алцхаймер.

 

Източник: Zdrave.to

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама