Колко време ще издържат животновъдите да работят на загуба?

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

2021 г. ще бъде запомнена като година на трудности и предизвикателства. Увеличени цени на фуражите и електроенергията, в съчетание със световна пандемия и криза затрудниха много работата на животновъдите. На предела на силите си и вече близо година те  работят на загуба. Ето какво разказа животновъдът Николай Димов, занимаващ се с отглеждането на месодайни говеда, в интервю за А Зона.

“Трудности в животновъдството винаги е имало. Нас ни касаят особено пасищата. Там имаме доста въпроси за решаване. Ще направим съответните предложения за промени в закона. Огромният проблем пред нас към момента е това, че работим на загуба. Цените на фуражите са много високи и се обезмисля отглеждането на животни.  В угояване изкупната цена към момента е 4 лв, а ние имаме разход 9 лв.. Всеки ден имам 500 животни в угояване, по 3 лв, това са 1500 лева загуба дневно. Ползваме електроенергия и горива. Те също са с увеличени цени и това ни се отразява”, разказва животновъдът Николай Димов.

За изхранването на животните на година са необходими сериозните 1700 тона концентриран фураж и груби фуражи като люцерна, слама, сено, които Димов подсигурява сам.”

Липсата на квалифицирана работна ръка продължава да е проблем

Ползваме много ниско квалифицирана работна ръка, справяме се трудно, трябва пряко наблюдение, почти всеки ден обикалям стадата и следя от първа ръка нещата да се случват правилно”, споделя още той.

“Коронакризата ни повлия отрицателно, пазарите се свиха, реализацията намаля, дано по-скоро излезем от това положение”, коментира още Димов.

Обединение на бранша

“Основната цел на Браншовата камара за месодайното животновъдство ще бе да обединим месодайния бранш. Знаем колко много асоциации има в животновъдното направление, но не се ли обединим, ако сме разединени, няма да постигнем нищо”, коментира Димов.

Помощи

“За месодайното направление може би не е предвиден бюджет или ако е бил предвиден е много малък. При нас бяха вкарани и автохтонните породи, които много редуцираха плащанията. Една месодайна крава под селекционен контрол получава 160 лв. Когато си платим членския внос и обслужванията на развъдните асоциации остават около 100. Обикновената крава взима 148 лв. Млечното направление получи повече пари, но вероятно за тях е бил предвиден по-висок бюджет, все пак и те срещат трудности”, разказва още фермерът.

Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА