Колко време ще издържат животновъдите да работят на загуба?

Павлина Георгиева
Павлина Георгиева
3 Минути

2021 г. ще бъде запомнена като година на трудности и предизвикателства. Увеличени цени на фуражите и електроенергията, в съчетание със световна пандемия и криза затрудниха много работата на животновъдите. На предела на силите си и вече близо година те  работят на загуба. Ето какво разказа животновъдът Николай Димов, занимаващ се с отглеждането на месодайни говеда, в интервю за А Зона.

“Трудности в животновъдството винаги е имало. Нас ни касаят особено пасищата. Там имаме доста въпроси за решаване. Ще направим съответните предложения за промени в закона. Огромният проблем пред нас към момента е това, че работим на загуба. Цените на фуражите са много високи и се обезмисля отглеждането на животни.  В угояване изкупната цена към момента е 4 лв, а ние имаме разход 9 лв.. Всеки ден имам 500 животни в угояване, по 3 лв, това са 1500 лева загуба дневно. Ползваме електроенергия и горива. Те също са с увеличени цени и това ни се отразява”, разказва животновъдът Николай Димов.

За изхранването на животните на година са необходими сериозните 1700 тона концентриран фураж и груби фуражи като люцерна, слама, сено, които Димов подсигурява сам.”

Липсата на квалифицирана работна ръка продължава да е проблем

Ползваме много ниско квалифицирана работна ръка, справяме се трудно, трябва пряко наблюдение, почти всеки ден обикалям стадата и следя от първа ръка нещата да се случват правилно”, споделя още той.

“Коронакризата ни повлия отрицателно, пазарите се свиха, реализацията намаля, дано по-скоро излезем от това положение”, коментира още Димов.

Обединение на бранша

“Основната цел на Браншовата камара за месодайното животновъдство ще бе да обединим месодайния бранш. Знаем колко много асоциации има в животновъдното направление, но не се ли обединим, ако сме разединени, няма да постигнем нищо”, коментира Димов.

Помощи

“За месодайното направление може би не е предвиден бюджет или ако е бил предвиден е много малък. При нас бяха вкарани и автохтонните породи, които много редуцираха плащанията. Една месодайна крава под селекционен контрол получава 160 лв. Когато си платим членския внос и обслужванията на развъдните асоциации остават около 100. Обикновената крава взима 148 лв. Млечното направление получи повече пари, но вероятно за тях е бил предвиден по-висок бюджет, все пак и те срещат трудности”, разказва още фермерът.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Павлина Георгиева завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. В Аgrozona приоритет са й биологичното земеделие и здравословните храни, розопроизводството, пчеларството, ловът и риболовът.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама