Държавата трябва да стимулира въвеждането на повече новости във фермите с косвени мерки, според Ивайло Тодоров
Онлайн семинар на тема „Агроиновации и биосигурност“, част от кампанията CAP Green Zone, събра на едно място представители на селскостопанския бизнес, консултанти и учени в търсене на решения как българското животновъдство и земеделие да се възползват от иновациите в сферата и какви са трудностите при борбата с различни заплахи.
„Към иновации преминават вече модернизиралите се стопанства, а това са предимно по-големите стопанства, а малките и по-млади структури гледат да направят първо модернизацията и да отговорят на постоянно завишаващите се изисквания на ЕС“, коментира по време на онлайн семинар на тема „Агроиновации и биосигурност“ Ивайло Тодоров, управител на „Агробизнес Консултинг“ ЕООД. Онлайн агросеминарът е част от кампанията CAP Green Zone, посветен на новата Обща селскостопанска политика. Домакин на събитието бе Тракийски университет – Стара Загора.
Според Ивайло Тодоров за въвеждането на иновации в селското стопанство подкрепата от държавата трябва да бъде в много голяма степен, но все още администрацията не е подготвена да се стимулира в тази посока бизнеса и да се подтиква, коментира още той. По мнението му добър стимул за стопаните би било въвеждането на косвени мерки, които да подпомагат инвестирането в иновации, сред които са преотстъпения данък, освобождаването от социални плащания и данък печалба и др.
Биосигурността има нужда от новости
Иновациите са път към подобряване на биосигурността в стопанствата, коментира и Венцеслав Славов, изпълнителен директор на Аякс Груп, гост-лектор по време на семинара. Според него човешкият фактор никога не може да бъде заменен, поне в следващите десетки години. „В момента човешкият фактори иновациите в оборудването вървят ръка за ръка, защото новите технологии все още някой от тях са напълно автономни“, допълни още той. Той представи мерките за биосигурност, които са въведени в обектите на Аякс груп по отношение на Африканската чума по свинете (АЧС) и протоколът за работа там.
„В обектите, собственост на Аякс Груп, е въведено едно от най-високите нива на оборудване в биосигурност. Въпреки този букет от разнообразни мерки и съоръжения, с които разполагаме, не можем да кажем, че на 100% сме обезопасили нашите предприятия“, допълни още Славов. Той сравни елементите на биосигурност подобно на парчета швейцарско сирене, при което различните филтри – сухи и мокри, се наслагват един до друг, и така позволяват по-добър контрол над опасните както за животни, така и за хора зарази.
Мерките трябва да се припокриват
„Има такива заболявания, които могат реално да заличат най-голямото производство на свине в България. Готови сме за нови опасности, защото опита ни е повече от 2 години. Научихме някой важни уроци от света и от колеги от България, които са допуснали грешки и до които ние сме имали възможност да стигнем. По-готови сме, защото специално при нас имаме изградена система чисто процедурна, не само мерки, но и организация в борбата с биосигурността. Нашата фирма има назначен специален човек, който се води офицер по биосигурност, който контролира, навигира и оперира всички звена в посока да бъдем по-ефективни в борбата с биосигурността. Винаги обаче остава един въпросителен кога и откъде може да дойде заболяването и да нанесе пагубни за индустрията щети“, допълни още Венцеслав Славов.
По време на семинара бе обсъдена и възможността за инвестиране в биосигурност в животновъдството по линия на подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.), както и възможността за финансиране в иновации по подмерки 4.1 и 4.2 от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на ПРСР.
Трябва да гарантираме безопасно месо на българската трапеза
„От няколко години ЕС се опитва да насочи нещата в посока на това да сведем употребата на антибиотици и други медикаменти до санитарния минимум. Надяваме се да успеем да тръгнем в тази посока, но това е един процес, който отнема време. В тези години на толкова много пандемии и заболявания, както при хората, така и при животните, ако искаме да имаме едно здраво общество, трябва да имаме добра медицина, добри медицински услуги“, каза още Венцеслав Славов. „Ако искаме да имаме здрави животни, трябва да имаме ветеринарно медицински услуги, които не отстъпват и на хуманните. Това е процес, който отнема време, за да се разработят заместващите медикаменти, които ще ни дадат възможност ние като производители, първо, да дадем възможност на животните да стигнат зрялата възраст за реализация, да бъдем хуманни към тях и да гарантираме на нашите клиенти и на крайният потребител, че месото, което влиза в магазина и бъде поставено на тяхната трапеза, е най-добро като качество и не е разпространител на различни видове заболявания, микроби, паразити и т.н. и контролът трябва е на ниво. Труден ще е този процес, едва е започнал, но ще има нужна от време“, коментира още експертът изискването на ЕС до 2030 г 50% намаление на антимикробните препарати, прилагани в животновъдството.
Интересът към подмерки 4.1 и 4.2 на ПРСР расте
„Понастоящем бяха открити приеми по две основни мерки за модернизация и иновация на земеделието и хранително-вкусовата промишленост“, коментира Ивайло Тодоров. „Това са мерките 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Там специално по отношение на иновациите има заделен отделен бюджет, който е специално заделен за всички държави-членки в посока зелен цифров преход, тоест инвестиции свързани най-вече с иновации. Имаше изключително голям интерес към тези две мерки. По подмярка 4.1 бяха подадени близо 2000 проекта от земеделски производители за близо 1,5 млрд. лв инвестиции, а за 4.2 бяха подадени над 500 проекта пак за 1,5 млрд. инвестиции. В тези мерки бяха включени голям брой иновативни решения, които вече има на пазара и по-голяма част от колегите земеделски производители включиха в своите проекти такива мерки“.
