Биологичното земеделие е във възход по целия свят. Общо 71,5 милиона хектара са били обработени органично до края на 2018 г., което представлява ръст от 2 милиона хектара, или почти 3% в сравнение с предходната година. Това показват данните на „Светът на биологичното земеделие“, публикувани от Изследователския институт за биологично земеделие. Докладът събира данни за 186 държави, които практикуват с такова земеделие. Австралия има най-голямата площ, която се обработва органично с 35,7 милиона хектара, следвана от Аржентина с 3,6 милиона хектара и Китай с 3,1 милиона хектара.
Понастоящем само 1,5% от селскостопанската земя в света се обработва по такъв начин, но много страни имат по-голям дял от средния. Трите държави с най-голям дял са Лихтенщайн (38,5%), Самоа (34,5%) и Австрия (24,7%). В шестнадесет държави 10% или повече от цялата земеделска земя е била под биологично управление през 2018 г. В топ 16 държави влизат европейските страни Естония, Швеция, Италия, Латвия, Швейцария, Финландия и Словакия. Според доклада през 2018 г. е имало 2,8 милиона биологични земеделски производители. Около 47% от световните био производители живеят в Азия, следвана от Африка (28%) и Европа (15%). Страната с най-много биологични производители е Индия (1,149 000), следвана от Уганда (210 000) и Етиопия (204 000).
Потребителското търсене на биопродукти също се увеличава по целия свят. Глобалните продажби на дребно на храни и напитки надминават 100 милиарда щатски долара за първи път през 2018 г. спрямо 97 милиарда долара от 2017 г. Страните с най-големи органични пазари са САЩ с 40,6 милиарда евро, следвани от Германия с 10,9 млрд. евро и Франция (9,1 млрд. евро). Най-висок темп на растеж е постигнат във Франция, където пазарът на органични продукти е нараснал с над 15%. 2018 г. е била рекордна година за глобалното биологично земеделие. Докладът подчертава приноса му за целите на ООН за устойчиво развитие. „Като се има предвид, че биологичното земеделие засяга почти всички цели, този доклад (…) също подчертава приноса на биологичното земеделие за справяне с климатичните промени, гарантиране на продоволствената и хранителна сигурност, спиране на загубата на биологично разнообразие и насърчаване на устойчивото потребление“, пишат в предговора към доклада професор Урс Нигли, директор на FiBL, и изпълнителният директор на IFOAM Луиз Лутихолт.
