Зам.-министърът на земеделието е категоричен, че естествените етерични масла не могат да бъдат поставени под общ знаменател с изкуствените
В Министерството на земеделието смятаме, че в новото законодателство трябва да се подходи много внимателно и деликатно, имайки предвид социално-икономическите последствия от едно такова законодателно изменение. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на земеделието Георги Събев във връзка с измененията в Регламента за етикетиране, пакетиране и класифициране на продуктите, произведени от етеричномаслени култури, които бяха предложени от Европейската комисия. Събев взе участие в международна конференция в Казанлък, в чийто фокус са предизвикателствата пред парфюмерийния бранш и последиците от евентуалното приемане на предлаганите изменения.
Министерството на земеделието е в координация с Министерството на икономиката, което е водещото министерство по този въпрос, обясни той. “Ние смятаме, че естествените етерични масла не могат да бъдат поставени под общ знаменател с изкуствените такива. В активен контакт сме с бранша, с Националната асоциация и с производителите”, отбеляза Георги Събев. Той посочи, че в България има няколко хиляди розопроизводители, като близо половината от тях са малки и обработват площи до 5 декара. По думите му едно сътресение на пазара на крайния продукт със сигурност ще има отражение върху състоянието на местната икономика и това поставя въпроса в центъра на дискусиите какво би следвало от едно такова изменение в регламента.
Събев обясни, че предложението за промени в законодателството става в контекста на Европейската зелена сделка. Това е пакет от мерки, стратегии и политики, насочени към това европейското производство да стане по-устойчиво и екологосъобразно. Един от пакетите, който е част от Зеления пакт, е преглеждане на регламента за химикалите, т.нар. REACH, каза още той и допълни, че е било предвидено това преразглеждане да започне още преди няколко години. “В края на м.г ЕК публикува предложение, което беше изпратено до Съвета и до ЕП, получи необходимата публичност, стигна и до държавната администрация”, отбеляза Георги Събев. Той посочи, че законодателното предложение на Комисията притеснява изключително много българските розопроизводители, а българската позиция е консолидирана и съгласувана с тях.
“Аз се радвам, че на един такъв ранен етап се случват конференции от такова ниво, особено важно е партньорството с Франция, а когато и местните общности заедно с държавната администрация заемат единна позиция, вярвам, че ще се намери устойчиво решение, а именно българските естествени етерични масла да не попадат в същия обхват като тези, които са произведени по химически начин”, каза Събев. Той подчерта, че българското розопроизводство има вековна традиция. “Трудно е да допуснем, че продукт с толкова многовековна история изведнъж може да бъде определян като вреден или опасен за здравето на крайния потребител и това е позицията, която защитаваме като администрация заедно със своите колеги на респективните нива в ЕС”, каза заместник-министърът.
Георги Събев коментира и други проблеми пред бранша. Най-големият проблем в българското земеделие в средносрочен и дългосрочен план е този с липсата на работна ръка, посочи той. Това не е проблем само със земеделието, той е общоиконимически, но е факт, че не може да има българско производство без работна ръка. “В МЗ инициирахме работна група, подписахме и споразумение с неправителствени организации и синдикати от браншовите организации, с което искаме да водим регулярен диалог с бизнеса”, каза той. Според Събев администрацията и бизнеса са единодушни, че е необходимо да се направи повече за по-добри условия на труд и по-добро възнаграждение.
Факт е, че в розопроизводството, което има кратък период на беритба, осигуряването на работна ръка е предизвикателство, коментира той. Като възможно решение Георги Събев посочи наемането на работна ръка от други сектори, които в момента не са заети, както и т.нар. внос на работна ръка. “Говорим за кратък период на производство, но той може да бъде съчетан със следващия – например беритбата на череши, след това с беритба на други култури, в този смисъл е необходимо браншовите организации да комуникират и да работят и помежду си” каза той. Според него трябва да има по-общностен подход към наемането на работна ръка в по-дългосрочен план, защото един от проблемите на работната ръка в земеделието е, че много често тя е сезонно концентрирана.
“Вярвам, че могат да се търсят и други решения, като например ангажиране на пенсионери, които имат желание и са във физическо здраве”, каза още зам.-министърът.
По думите му има какво да бъде направено и в административно отношение. “Държавата може да съдейства за подписване на споразумения за така наречения внос на чужда работна ръка, могат да бъдат улеснени процедурите”, коментира той.
Георги Събев изрази мнение, че е важно да се работи, за да се привлекат българите, които работят в сектор “селско стопанство” в други страни на ЕС. “Вярвам, че със своите познания и с това, което са виждали, те могат да помогнат българският сектор да стане по-атрактивен и това е много важна целева група”, отбеляза той. Модернизацията и цифровизацията също са решения, които могат да компенсират част от проблема с недостига на работна ръка, но при брането на рози това няма как да се случи, така че връщането на нашите съграждани е едно от устойчивите решения, каза още Събев.
