Правителството на автономния регион в Северозападна Испания създаде правна дефиниция на термина „занаятчийска храна“. В мотивите към закона се казва, че е необходимо да бъдат предприети мерки за запазване на традициите в производството на храни като защита на местните традиции от стандартизацията и глобализацията. Галиция е една от 17-те провинции в Испания, но е автономна област с 4 провинции и със свое правителство, парламент и президент.
„Галиция има дълга традиция в производството на занаятчийски храни и това е част от масовата култура на хранене в областта. Тя е високо ценена както от местните потребители, така и от чужденците. Производството на такива храни е допринесло не само за обогатяването на културата на Галиция, но и за създаването на икономическо развитие за много семейства в селските райони и по бреговете на Атлантическия океан“, се казва още в мотивите към закона.
Какво ще се постигне със закона
Законовото определение на понятието „занаятчийски храни“ ще допринесе за по-ясното признание и промотирането на икономическите, културните и социалните ценности, които носи на Галиция производството на тези храни. Сред целите на законовия акт е да се запази и защити бизнесът, зает с производство на занаятчийски храни, произвеждани по традиционни начини, както и да бъдат създадени стимули за създаването на нови подобни малки предприятия.
Според проектозакона само компании и производители, които отговарят на определени критерии могат да сложат на етикетите на храните си термини като „занаятчийска храна“, „занаятчийска храна от планината“, „домашна занаятчийска храна“. Правителството на региона също така е нотифицирало Европейската комисия за проектозакона, изготвило е и лого за производителите.
Има някои изключения
В закона са включени различни категории храни, включително млечни и месни продукти, алкохол, храни съдържащи плодове и зеленчуци, тестени печива, шоколад, зехтин и охлюви. По правило изкуствени овкусители не могат да бъдат използвани, ако не са „технически незаменими“ в производствения процес, и ако се използват в количества, отговарящи на съответния Технически регламент. Забранява се употребата на изкуствени оцветители, аромати и мазнини от тропически растения като палмово масло и кокосово масло.
Логото надгражда вече съществуващия етикет Galicia Calidade, който на национално ниво е добре известен, и чрез който се разпознава кога един продукт е произведен в Галиция, коментира Даниел Лоджо, анализатор в Euromonitor International, цитиран от foodnavigator.com. „Изглежда една от основните цели на законопроекта е да помогне на някои производители на сирене, месо и други преработени храни, които все още не са се сдобили със Защитено наименование за произход, поради което не могат да се възползват от неговите предимства“, коментира още той.
„Излишно натоварване“?
Производствените процеси трябва да бъдат ръчни, въпреки че до известна степен е позволена употребата на техника в някои операции с цел безопасност на храната, подобрение на качеството и на условията за работа. Позволено е също така част от производствените мощности на една компания да бъдат специализирани за производство на занаятчийски храни, а друга част да е специализирана в индустриалното производство, стига разликата да е ясно обозначена на етикета.
Законът може да се окаже труден за изпълнение и дори да утежни излишно малките производители, според Себастиан Мелхор, партньор в Food Compliance International. „Въпреки че целта на инициативата е да защитава и насърчава производството на местни занаятчийски храни, техническите критерии и задължението да бъде подадено заявление за регистрация могат да причинят ненужна тежест за малките производители в Галиция. В проектозакона са изброени дейностите, свързани със занаятчийските храни, както и ограниченията в производството“, допълва той.
Трудно изпълнение на практика
„На практика ще бъде трудно да бъдат приложени заложените в проектозакона изисквания“, според Себастиан Мелхор. „При определени условия са предвидени значителни изключения от правилата. Например някои методи за механично производство са разрешени с оглед на изискванията за безопасност и качество на храните, както и заради условията на труд. Под въпрос е дали местната агенция за контрол на храните ще успее да контролира съвестно същите производствени методи, които се стреми да защитава“, обяснява той.
Даниел Лоджо пък смята, че ползи ще има и за потребителите, и за компаниите. „Испанските потребители като цяло и особено клиентите в Галиция отдават голямо значение на местната кухня и храната, които са прочути като едни от най-добрите в страната“, твърди той и допълва: „Когато се появи подобен етикет като конкуренция на останалите на пазара, клиентите ще бъдат по-добре информирани и ще могат да си купят именно продукта, който търсят. Добавената стойност, който този етикет ще придаде, може да помогне на производителите да развият своите портфолиа и да повишат доходите си.“
Как ще се осъществява контролът?
„Занаятчийските храни са наистина добро средство за привличане на вниманието на широк кръг от клиенти, а като се добави и възможността да се акцентира допълнително върху регионалния характер на производството, се получава още по-добра стойност за производителите“, по думите на Даниел Лоджо.
Испанската агенция за безопасност и качество на храните (Agacal) ще отговаря за сертифицирането на компаниите, желаещи да произвеждат занаятчийски храни и за контрола на изпълнението на правилата за производство. Проектът на закона съдържа също така предписание за създаване на Съвет за занаятчийски храни на Галиция, който ще има ролята на консултант.
