Предимството на кооперациите в Германия се състои в това, че фермерите могат да решават какво да се случва с тях. Това подчерта евродепутатът Алберт Дес, който е член на член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент. Той посети България, за да участва в дискусия за реформата на Общата селскостопанска политика след 2020 г. Форумът бе организиран от Балканската земеделска камара с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.
Алберт Дес е избран за евродепутат от Бавария и в момента е почетен председател на петата по големина в Германия мандра, която продава 25% от сиренето пармезан на италианския пазар.
Фридрих Вилхелм Райфайзен, който основава първите земеделски кооперации и Карл Маркс, комуто е идеята за създаването на земеделските кооперации, са израснали по едно и също време, но двамата са имали коренно различни идеи за организацията на кооперациите, посочи евродепутатът.
Трябва ни регионална политика
Необходимо е земеделието и регионалното развитие да вървят ръка за ръка и България да има дългосрочна стратегия за развитие не само на агросектора, но и на селските региони, които могат да се превърнат в атрактивни туристически райони, каза пред „Агрозона“ Петя Ставрева, председател на Балканска земеделска камара.
“България трябва да развива регионалната политика като свой приоритет. Не можем да разчитаме само на европейските средства за развитието на аграрния сектор.”, допълни тя и цитира данни на НСИ, които показват, че близо 7 млрд. лв. са влезли в българското земеделие от 2007 г. насам, а по 1 млрд. лева влизат всяка година. Важният въпрос обаче е какво реално се промени по отношение условията за правене на бизнес в България, посочи тя. Близо 85% от директните плащания отиват в 8% от земеделските стопани и това се разминава с основната идея на европейската подкрепа, защото е в ущърб на малките селски стопанства, по думите на Петя Ставрева. Обединяването е твърде бавен процес, а това е успешен модел за оцеляване на малките ферми на европейския пазар, посочи още тя.
„Планираните цели за развитие на българското земеделие бяха много по-високи от това, което имаме като реални резултати. Успешното интегриране на българското земеделие в Общата селскостопанска политика изисква познаване на тази система на европейска помощ и от нейното прилагане на национално ниво чрез параметри и критерии, които са съобразени с възможностите на българските фермери, за да не се окаже, че след 2020 г. ще прилагаме политика, която отразява нуждите и възможностите на фермери от други европейски страни.“, каза още Петя Ставрева.
