България е основният производител и собственик на единствените сертифицирани сортове в Европа
Възможно ли е да създадеш растение и да оставиш подписа си върху него? Отговорът е да, а културата с автограф са българските сортове фъстъци, дело на проф. Станко Деликостадинов, бивш директор на Института по растителни и генетични ресурси в Садово (ИРГР). Той е селекционер и създател на новите родни сортове и линии фъстъци и е не само техен „баща“, но е разработил и промишлена технология за отглеждането им у нас. Всички създадени от него сортове и технологии са внедрени в практиката и на тях се основава производството на маслодайната култура в страната. Това разказва настоящата директорка на института в Садово, проф. Сийка Стоянова. Тя пояснява, че подписът на проф. Деликостадинов може да бъде разчетен само от просветени, защото е закодиран в генетичния код на фъстъците. Той може да бъде разпознат в напуканата тъмночервена люспа, която обгръща ядките. Това е характерният отличителен външен белег на родните сортове, създадени от пловдивския учен.
Материал на Маргарита Цветанова, сп. Агрозона, Май 2013 г.
Светлина и почва
Хората в община Садово се препитават чрез отглеждането на фъстъци още от миналия век – от 1902 г. Избрали са тази култура заради подходящите климатични условия в Пловдивското поле. В България за първи път са засети фъстъци през 1896 г. в село Куртово Конаре. От 1899 г. те се отглеждат в Садовското земеделско училище, а по-късно и в опитната станция в Садово. По принцип, за отглеждането им, решаващо значение играят изборът на почва, както и обилната светлина и топлина, а регионът предлага тези условия. Не случайно е наречен „Столицата на фъстъка”.
Фъстъците са култура на южното земеделие, а България се явява северна граница на възможното им отглеждане. Нашата страна е основен производител на фъстъци в Европа, който доскоро поддържаше 80% от площите с маслодайните ядки.
Десет сорта
Институтът в Садово поддържа над десет сорта фъстъци. Всички те са ранозрели, подходящи за механизирано отглеждане и прибиране, с едри семена, с комплексна устойчивост към разпространените у нас гъбни болести. За директна консумация най-търсени са така наречените “десертни” сортове, които притежават добри вкусови показатели. Родните фъстъци имат качества, признати в цял свят. Сортът „Калина“ е световен стандарт за вкус, а новите „Станко“ и „Цветелина“ са най-високодобивните фъстъци от сортотип Valencia. Получените средни добиви от тях надвишават 800 кг плодове от декар. Сортовете Калина, Росица и Кремена вече се отглеждат и в Северна Италия в областта Верона. Интерес към тях проявява и Украйна. Семена от различните категории – супер елит, елит и първо размножение, всяка година могат да се купят от Института в Садово.
Отглеждането на фъстъците е трудоемко и специфично. Вносните се предлагат на много по-ниски цени от българските и това създава допълнително затруднение за производителите. По принцип 90% от ядките, които са на пазара на дребно, се внасят в суров вид от други държави. По-голямата част от производителите работят със занижени стандарти за контрол и качество – откъдето идва и по-ниската цена.
Без афлатоксини
Нашите сортове са сред най-устойчивите на гъбни болести. На практика фъстъците, произведени у нас нямат наличие на гъбички и афлатоксини, поради подходящите климатични условия. България е единствената страна в света, която не прилага химически средства за борба с гъбните болести през време на вегетацията, тъй като сортовете са устойчиви. В африканските държави например, фъстъците имат афлатоксини, защото там климатът създава подходящи за тях условия като голяма влажност и много високи температури.
Лидери в площите
У нас се произвеждат фъстъци от сортовете Садово 2609 и Калина, те заемат около 85% от площите на културата. Фъстъците са на второ място в групата на маслодайните растения след слънчогледа, а България е начело по засети площи и производството на фъстъци в Европа и запазва лидерството си вече много години. В Садово са създадени и признати през 1997 г. още два сорта – Росица и Орфей, които от 1998 г. са включени в схемата на семепроизводство. А през 2003 г. е признат и райониран най-новият сорт Кремена. Той има най-високи добиви, с едри плодове и семена. Продуктивността на всички сортове е с висок рандеман, достигащ добиви от 450 до 600 кг от дка.
Директни продажби за Европа
На вътрешния пазар потребителите – търговци и консуматори – добре познават българските фъстъци и ги предпочитат пред чуждите, предимно внос от Виргинската сортова група. Техните вкусови качества в сравнение с местните сортове не са толкова добри и затова са с по-ниски цени. Поради тези им предимства и относително късите разстояние между страните в Европа, както и възможността пратките да се доставят в срок от 2-5 дни, има голям интерес към българските фъстъци. Практика е търговци от Гърция, Кипър, Италия, Полша, Чехия, Германия, Холандия със свои представители в България директно да изкупуват и да изнасят фъстъци от нашата страна. Те дори са съгласни да финансират и да изкупят цялото производство в страната или да инвестират в предприятия за преработка на фъстъци у нас. Голямо значение за това има наличното научно обслужване – сортове и сортови технологии, качествени семена, много добра квалификация на работниците и специалистите, които работят в бранша.
Пътешественици
Родината на фъстъците е Южна Америка. През ХVІ – ХVІІ век те са пренесени по всички континенти. Днес се отглеждат основно в Азия и Африка, откъдето произлиза и първоначалното им наименование – „китайски орех”. Според други източници, семената на фъстъците са донесени на Стария континент директно от Америка от португалските мореплаватели. Културата е маслодайно растение от семейство бобови, като в света са познати около 15 вида. Семената му са богати на мазнини, но съдържат и белтъци, въглехидрати и витамин В1. Използват се в консервната, сапунената и парфюмерийната промишленост. Годишно в света се засаждат над 200 млн. дка с фъстъци, като най-големите производители са Индия и Китай. Испания е рекордьор по добив на фъстъци – средно по 300 кг от декар, докато в Мароко се събират по 260 кг. от дка, а в Египет – по 180 кг. от дка.
Сериозен спад в производството
През 2000 и 2001 г. засетите площи с фъстъци у нас запазват нивата от предишната декада – около 100 000 декара за страната. Следва драстично намаляване на площите през 2002 г., като тенденцията продължава с леки колебания, като се движи на нива около и под 10 000 декара. „Най-големият спад в производството бележи периода 2007 – 2008 г.”, казва проф. Стоянова. По думите й, спадът се дължи на огромно количество нелегален внос основно от Африка, с неясен произход, който тогава залива страната ни. По последни данни на Агростатистиката към земеделското министерство, през 2011 г. у нас са били засети едва 4 751 дка., а реколтата е била 798 т. – средно по 171 кг. от дка.
