Индексът на цените на храните с по-нисък с над 20% спрямо март 2022 г.
През март индексът за световните цени на храните се понижиха за дванадесети пореден месец. Това се дължи на спад в световните котировки за зърнени и растителни масла, се посочва в съобщение на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO).
Така през март индексът на цените на храните на ФАО е 126,9 пункта, което е с 2,1% по-ниско от предходния месец и с 20,5% по-ниско от максималната стойност, регистрирана през март 2022 г. Това беше улеснено от достатъчно количество предлагане, намаляване на търсенето на внос и продължаване на Черноморската инициатива за зърно.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се понижи с 5,6% спрямо февруари, като световните цени на пшеницата се понижиха със 7,1%, водени от силното производство в Австралия, подобрените условия на реколтата в Европейския съюз и силните доставки от Руската федерация и продължаващия износ от Украйна. Световните цени на царевицата паднаха с 4,6%, отчасти поради очакванията за рекордна реколта в Бразилия, докато цените на ориза паднаха с 3,2% на фона на настоящите или очакваните реколти в основните страни износителки, включително Индия, Виетнам и Тайланд.
Индексът на цените на растителното масло на ФАО е средно с 3% по-нисък в сравнение с предходния месец и 47,7% по-нисък в сравнение с март 2022 г., тъй като голямото глобално предлагане и по-ниското глобално търсене на внос свалиха котировките за соя, рапица и слънчогледово олио. Това компенсира по-високите цени на палмовото масло, които се повишиха поради по-ниските нива на производство в Югоизточна Азия в следствие на наводнения и временни ограничения за износ, наложени от Индонезия.
През март ценовият индекс на ФАО за млечните продукти се понижи с 0,8%. Цените на маслото се повишиха поради силното търсене на внос, докато цените на млечните продукти паднаха поради забавяне на покупките от повечето от водещите вносители в Азия, както и увеличеното предлагане от водещи износители.
Индексът на цените на захарта на FAO, от друга страна, се повиши с 1,5% от февруари до най-високата си стойност от октомври 2016 г., отразявайки опасенията относно влошаващите се перспективи за производството на захар в Индия, Тайланд и Китай. Положителната перспектива за реколтата от захарна тръстика в Бразилия, която скоро ще бъде прибрана, намали ценовия натиск, както и по-ниските световни цени на суровия петрол, което ограничи търсенето на етанол.
Ценовият индекс на ФАО за месо се повишава незначително – с 0,5%. Международните котировки на говеждо месо се повишиха на фона на по-високите вътрешни цени в Съединените американски щати поради очаквания за бъдещи съкращения на предлагането, докато цените на свинското месо се повишиха поради увеличеното търсене в Европа преди празниците. Въпреки огнищата на птичи грип в няколко големи страни износителки, световните цени на птичето месо продължиха да се понижават за девети пореден месец на фона на слабото световно търсене на внос.
„Въпреки че цените са намалели в световен мащаб, те все още са много високи и продължават да растат на вътрешните пазари, създавайки допълнителни предизвикателства за продоволствената сигурност. Това важи особено за развиващите се страни, които са нетни вносители на храни, и ситуацията се усложнява от обезценяването на техните валути спрямо щатския долар или еврото и нарастващото дългово бреме“, отбеляза главният икономист на FAO Максимо Тореро.
