Производството на ориз, царевица и маслодайни култури е на исторически върхове, докато геополитическото напрежение и климатът заплашват глобалната продоволствена сигурност
Последните оценки на ФАО показват относително оптимистични перспективи за световните пазари на хранителни стоки, като се очаква производството да се увеличи за всички стоки с изключение на захарта. Това показват данните на нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), цитирани от БТА.
Що се отнася до основните селскостопански стоки, се предвижда световното производство на ориз, царевица, сорго и маслодайни култури да достигне нови рекордни нива, сочи докладът “Хранителна перспектива” (Food Outlook) на ФАО. В документа се отбелязва също, че световното производство на храни остава уязвимо на неблагоприятни метеорологични условия, както и на продължаващото геополитическо напрежение, несигурността в търговската политика и икономическите условия.
“Докато тенденциите в селскостопанското производство изглеждат стабилни, факторите, които биха могли да повлияят негативно на световната продоволствена сигурност, се увеличават”, каза главният икономист на ФАО Максимо Тореро.
Докладът на ФАО за храните, издаван два пъти годишно, предоставя пазарни оценки и актуализирани прогнози за производството, търговията, потреблението и запасите от основни хранителни стоки, включително пшеница, едро зърно, ориз, маслодайни култури, захар, месо, млечни продукти и риба.
В доклада се прави също оценка на световния бюджет за внос на храни и са включени специални тематични глави, разглеждащи въздействието на птичия грип, променящите се модели на търговия от 2022 г. насам, потенциалните стимули за измами с риба в световните агрохранителни системи и последиците от декарбонизацията на морския сектор за вноса на храни.
По отношение на световното производство на пшеница прогнозите са за умерено увеличение през следващата година, докато потреблението на храни на глава от населението ще намалее. Очакванията за ръст на производството се основават до голяма степен на 13-процентно увеличение в Европейския съюз (ЕС) заради по-високи добиви вследствие на благоприятни климатични условия, както и на потенциална рекордна реколта в Индия, породена от увеличените площи за засаждане.
Очаква се производството на едро зърно да се увеличи с 3,4 на сто до рекордно ниво, подкрепено от солидните перспективи в Бразилия, ЕС и особено в САЩ, където се прогнозира производството на царевица да се увеличи с 6 на сто, най-вече поради разширяване на посевните площи. По-благоприятните метеорологични условия би трябвало да повишат производството на царевица и в Южна Африка, пише в доклада.
ФАО публикува и първата си прогноза за световното производство на ориз, предвиждайки годишно увеличение от 0,9%. Това би довело до нов рекорден връх от 551,5 милиона тона, главно поради очакваното увеличение на производството в Азия. Прогнозира се международната търговия с ориз да се разшири с 1,4 % през 2025 г., за да достигне рекордните 60,5 милиона тона, подхранвана от силното търсене от Африка и нарастващия износ от Индия и Южна Америка. Очаква се световното потребление на глава от населението на ориз, най-важната зърнена култура за човешкото хранене, да се увеличи в световен мащаб, с особено силно увеличение от 2 процента в страните с ниски доходи и дефицит на храни.
“Хранителна перспектива” представя и актуализираните данни на ФАО за световната сметка за внос на храни през 2024 г., която се очаква да е отбелязала ръст с 3,6 % спрямо предходната година до близо 2,1 трилиона щатски долара. Това увеличение се дължи главно на скок от 29,3 % в разходите за внос на кафе, чай, какао и подправки, увеличение от 8,1 на сто на разходите за внос на плодове и зеленчуци и увеличение от 5,6 % на месните продукти. За разлика от това, разходите за внос на други групи хранителни стоки са намалели, в това число спад от 4,6 % за зърнените култури.
През 2025 г. търговското напрежение и несигурността в политиката вероятно ще повлияят на световната сметка за внос на храни, като се отразят на обема и цените на вноса, особено на чувствителни продукти като тропически напитки и животински стоки. Въздействието ще варира в зависимост от държавата и стоката, от фактори като зависимостта от вноса и наличието на алтернативи. Неблагоприятните метеорологични събития и прекъсванията на веригата за доставки могат допълнително да повишат разходите за внос.
