Финансираните от ЕС програми за професионално обучение и консултантски услуги в селските райони са прекалено скъпи за изпълнение, често дублират съществуващи програми и облагодетелстват установените доставчици на обучение, според нов доклад на Европейската сметна палата. Докладът на одиторите установи слаби процедури на управление от страна на държавите членки и недостатъчен надзор от страна на Европейската комисия.
Въпреки, че земеделието и горското стопанство остават в центъра на селската икономика, политиката на ЕС за развитие на селските райони се фокусира също така върху съживяването на селските райони посредством професионално образование, обучение и трансфер на знания. ЕС подпомага проектите за обучение и консултантски услуги в селските райони чрез Европейския фонд за развитие на селските райони. За периода 2007—2013 г. 1,3 млрд. евро са заделени за тези дейности. Със съфинансирането от държавите членки общата публична подкрепа достига 2,2 млрд. евро. За периода 2014—2020 г. сумата може да надхвърли 4 млрд.
Одиторите на ЕС разгледаха въпроса дали Комисията и държавите членки са въвели адекватни системи за управление и контрол. Те посетиха пет държави членки: Испания (Галисия), Австрия, Полша, Швеция и Обединеното кралство (Англия), като обхванаха повече от 65 % от съответните разходи.
Като цяло, одиторите установиха, че управлението на обучението не е било достатъчно. Държавите членки са се доверявали прекалено много на предложенията на обучаващите и всякакъв вид обучения са били считани за „добри“ и изпълняващи условията за получаване на публично подпомагане. Недостатъчният анализ на предложенията създава риск от финансиране на неподходящи дейности и риск от дублиране на обучителни дейности, които са лесно достъпни на пазара. Някои от подкрепените обучения са били 10 пъти по-скъпи от съответните курсове, които вече са се предлагали на пазара.
Одиторите отбелязаха също така, че липсата на справедлив и прозрачен подбор означава, че постоянно се избират дългогодишни и добре установени доставчици, които получават по-голямата част от финансирането. В Австрия определени доставчици имат привилегирован достъп до актуална информация при изготвянето на предложенията за обучение. В Полша системата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ систематично облагодетелства установените доставици на такива услуги. В Швеция и в Испания голяма част от обученията се провеждат от администрацията, без да се обоснове изключването на обучителите от частния сектор.
Заявленията за проекти често не съдържат достатъчно детайли, които да позволяват изготвянето на приложима оценка на разходите спрямо планираните дейности. Въпреки това, националните органи са посочвали в своите контролни списъци, че разходите са били проверени.
Примерите за случаи, в които държавите членки плащат прекалено много, включват: липса на практика за намаляване на плащанията, когато действителният брой на участниците е по-малък от планираното, извършване на плащания въз основа на ненадеждни списъци на присъствалите на обученията, и заявени разходи, които са много по-високи от реално изплатените на подизпълнителите суми. Наличната информация, като например пряка обратна връзка от участниците в обученията, рядко се използва за оценяване на качеството на предоставените услуги. Събират се само сравнително опростени показатели като брой обучени лица или брой дни на финансирано обучение.
Докладът отправя следните препоръки към държавите членки:
• да избират обучителни дейности, които отговарят на необходимите умения, определени чрез редовен анализ, и да избягват риска процесът на подбор да се управлява от доставчиците;
• да подобрят своята оценка на квалификациите и опита на доставчиците на обучение;
• да оценят нуждата от финансиране на дейности, които са достъпни на пазара на разумна цена.
Доставчиците на обучение и консултации следва не само да предоставят информация относно удовлетвореността на участниците от услугите, но и да проверяват дали те реално са усвоили съответните знания.
