Широкомащабните инвестиции са от решаващо значение за модернизирането на застаряващата електроенергийна мрежа на ЕС и за подпомагане на прехода от въглеродна към зелена енергия
За да се изгради по-голяма енергийна независимост на Европейския съюз и да се засили борбата с изменението на климата, е необходима модернизирана електроенергийна мрежа, която да може да интегрира повече енергия от възобновяеми източници и да се адаптира към все по-нарастващата електрификация. За да се случи това, ЕС трябва да увеличи усилията си, посочва публикуваният нов преглед относно електроразпределителната мрежа на ЕС, изготвен от Европейската сметна палата.
„Голяма част от електроенергийната мрежа на ЕС е изградена през миналия век: почти половината от далекопроводите са над 40-годишни. За да постигнем конкурентоспособност и автономност на ЕС, се нуждаем от модерна инфраструктура, която да подкрепя нашата промишленост и да поддържа цените достъпни,” заяви г-жа Кейт Пентус-Розиманус, член на ЕСП, която отговаря за прегледа.
„Очаква се търсенето на електроенергия в ЕС да се увеличи повече от два пъти до 2050 г., така че е неизбежно да се направят значителни инвестиции в мрежата. Трябва обаче да използваме всички възможни начини, за да намалим до минимум необходимите инвестиции — новите технологии, решенията за съхранение на енергия и по-гъвкавите мрежи могат да спомогнат за намаляване на разходите.”
Широкомащабните инвестиции в електроенергийната мрежа са от решаващо значение за модернизирането на застаряващата електроенергийна мрежа на ЕС и за подпомагане на прехода от въглеродна към зелена енергия.
Ако се запази настоящият темп, инвестиционните планове на операторите на мрежи ще достигнат общо 1,871 трлн. евро в периода 2024—2050 г. Това е под изчислението на Европейската комисия за нуждите от инвестиции, което варира между 1,994 и 2,294 трлн. евро. Модернизацията следва да се ускори, но това се възпрепятства от лошото планиране на електроенергийната мрежа, дългите процедури за издаване на разрешителни и ниското равнище на приемане от обществото, както и от недостига на оборудване, материали и квалифицирана работна ръка. Одиторите посочват мерки за смекчаване на проблемите, като по-добра координация и интегриране на практиките за планиране на електроенергийната мрежа, съкращаване на процедурата за разрешителни и използване на модерни технологии.
Оптимизирането на електроенергийната система може да спомогне за намаляване на недостига на инвестиции, отбелязват одиторите.
Натискът върху мрежата може да бъде облекчен чрез по-гъвкаво адаптиране към дневните, седмичните и сезонните колебания в потреблението и производството на енергия, като така се намали необходимостта от мащабно разширяване на мрежата. Технологиите предлагат различни възможности за това (например чрез разработване и прилагане в по-голям мащаб на нови решения за съхранение на енергия), въпреки че някои варианти все още могат да бъдат твърде скъпи.
Укрепването на междусистемните връзки между различните държави от ЕС също би спомогнало значително. Инструменти като интелигентните измервателни уреди могат да бъдат ефективни за облекчаване на пиковете на търсенето, но въвеждането им все още върви бавно в някои държави членки. Освен това произвеждащите потребители (потребители, които произвеждат електроенергия) и енергийните общности (които кооперативно произвеждат и консумират електроенергия) могат да играят важна роля.
Регулаторните рамки са от решаващо значение за вземането на инвестиционни решения.
Механизмите за финансиране са особено важни в случаите, когато някои оператори са в ситуация на повишен кредитен риск и не могат лесно да получат достъп до необходимите първоначални инвестиции. Печалбата на операторите и тяхното възнаграждение също се определят регулаторно. Потребителите обикновено заплащат мрежови тарифи, което позволява на операторите да реализират възвръщаемост от инвестициите си в мрежата, като същевременно покриват амортизацията на активите и оперативните разходи.
Трудно е обаче да се постигне баланс между недостига на инвестиции и достъпността на сметките за електроенергия за потребителите, по-специално за домакинствата и енергоемката промишленост. Друга трудност е да се предвиди дългосрочното въздействие на инвестициите в електроенергийната мрежа върху сметките за електроенергия, както и на интегрирането на енергията от възобновяеми източници (освен мрежовата тарифа, сметката включва и данъците и цената на самата електроенергия).
Снимка: Електроразпределение Север
