Всяка година ЕС внася около 17 милиона тона суров протеин, като 13 милиона от този внос е на основата на соя. Това се дължи на силното търсене на растителни протеини в Европа, като през 2016/2017 г. то възлиза на около 27 милиона тона суров протеин, а способността на ЕС да задоволява самостоятелно потребностите си варира значително в зависимост от източника, напр. 79 % за семената от рапица и 5 % за соята.
Налице са обаче някои положителни тенденции: от реформата на ОСП през 2013 г. насам площта на соевите насаждения в ЕС се е удвоила до почти един милион хектара. Подобно е положението и при варивата като грах, бакла, леща, нахут, чието производство почти се е утроило в ЕС от 2013 г. насам.
Въпреки че секторът на фуражите за животни остава най-важният потребител на тези продукти (93 %), пазарът на растителни протеини претърпя значително сегментиране, като търсенето в секторите на фуражите и храните с висока стойност нараства. В резултат на търсенето на алтернативи на месните и млечните продукти се наблюдава двуцифрен растеж при растителните протеини на пазара на храните.
Това се казва в доклад на Европейската комисия относно развитието в областта на растителните протеини в Европейския съюз. В доклада се прави преглед на търсенето и предлагането на растителни протеини, като напр. семена от рапица, слънчогледово семе и леща в ЕС и се проучват начини за доразвиване на тяхното икономически ефективно и екологосъобразно производство.
„Растителните протеини са основен компонент на нашия европейски сектор на хранително-вкусовата промишленост, който произвежда храни и напитки по най-високите стандарти в света. Поради различни пазарни и климатични фактори обаче европейското производство на протеинови култури не е достатъчно, за да посрещне нарастващото търсене. В това отношение бих искал също така да приветствам силния интерес от страна на Европейския парламент към подпомагането на производството на протеини в Европа. Този доклад ще послужи като важна отправна точка за общоевропейски дебат за съставяне на устойчив план за бъдещето — задача, която Европейската комисия не може да изпълни сама, поради което се изисква активният принос на всички заинтересовани страни.“, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган.
В доклада се представят редица съществуващи инструменти на политиката, както и нови предложения за политики, които могат да допринесат за реализирането на икономическия и екологичния потенциал на протеиновите култури в ЕС, в т.ч.:
- подпомагане на земеделските стопани, отглеждащи растителни протеини, по линия на предложената бъдеща ОСП чрез включването им в националните стратегически планове по ОСП, по-специално чрез предоставяне на компенсации с оглед на приноса на бобовите култури за изпълнението на целите, свързани с околната среда и климата, посредством екологичните схеми и ангажиментите за управление на околната среда/климата по програмите за развитие на селските райони; мобилизиране на подпомагането за развитие на селските райони, например стимулиране на инвестициите и сътрудничеството по цялата хранителна верига; обвързано с производството подпомагане на доходите;
- повишаване на конкурентоспособността с помощта на научни изследвания & иновации по линия на научноизследователските програми на ЕС и на държавите членки и чрез удвояването на бюджета на програма „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г.;
- подобряване на анализа и прозрачността на пазара чрез по-добри инструменти за мониторинг;
- популяризиране на ползите от растителните протеини за храненето, здравето, климата и околната среда с подпомагане по програмата на Комисията за насърчаване, чийто бюджет за 2019 г. възлиза на близо 200 милиона евро;
- засилване на обмена на знания/най-добри практики във връзка с управлението на веригата на доставки и устойчивите агрономически практики, например чрез специална онлайн платформа.
