Във връзка със застрашената популация на гургулицата, в началото на изминалата седмица Европейската комисия свика подготвителна видеоконферентна работна среща, в която участие са взели представители на властите от държавите-членки, които са заинтересовани страни по случая, съобщават от НЛРС- Съюз на ловците и риболовците в България.
Ловът на гургулици, традиционен и основен за нашата страна през лятото, е под заплаха. През последните години текат сериозни дискусии в Европа за опазването на вида. Идният ловен сезон може да се окаже последният, в който българските ловци ловуват свободно този вид дивеч. Вероятността обаче, ловът да попадне под рестрикции и дори под забрана в съвсем близко бъдеще расте главоломно.
Въвеждане на квоти
Идеята на срещата бе да се информират участниците в нея за разработването на научно обоснован и финансиран от ЕК модел на устойчиво ползване на гургулицата, който да включва системен мониторинг на вида, определяне на квоти и плаващи ловни сезони на национално и международно ниво, което да засяга миграционните пътища на гургулицата, в случая – Централно-източния. Предварителният дебат осведоми заинтересованите страни какви са принципите при изготвяне и какви са резултатите досега за Западния миграционен път.
България не представя данни за вида пред ЕК
Според ЕК страната ни не разполага с обективни данни от мониторинг на гургулицата, защото тя (както и други държави-членки, попадащи в Източния миграционен път на птицата) не подава такива или ако го прави, то сведенията са стари. Това, с което разполагат ангажираните с опазването популацията на гургулицата лица, са конкретен брой на гнездящите двойки птици по Централно-източния миграционен път и данни от ползването на вида за последните 12 години от всяка държава-членка. Тези данни постъпват от задължителното докладване, което страните-членки правят по чл. 12 от Директивата за птиците. Върху известната информационна база се прави съпоставка между броя на гнездящите двойки гургулици и броя на ползваните птици и резултатът от нея дава възможност на ЕК да излезе с аргументи, че ловците от държавите по Източния миграционен път извършват прекалено голямо ползване. Комисията посочи България и Гърция като най- негативен пример в това отношение.
Макар по Централно-източния миграционен път да не са налични данни за такъв сериозен спад на популацията на гургулици, какъвто се среща в Западния миграционен път, ЕК твърди, че въпреки това нашият индекс (съотношението между броя на гнездящите двойки и ползването на птиците) е по-лош от този на Западния път и в даден момент това неустойчиво ползване може да се отрази изключително негативно върху популацията на вида.
Събиране на информация
В близките седмици до държавите-членки, намиращи се в обхвата на Централно-източния миграционен път, ще бъде пратен въпросник, който цели събирането на необходимата за ЕК информация от актуална, надеждна база данни, която да замести досега съществуващата.
Тя е необходима, за да се изготви в рамките на близките няколко месеца официален, научнообоснован популационен модел за Централно-източния миграционен път, който да послужи за база на последващо изготвяне на устойчив модел за ползване на вида.
Предстои провеждането на две работни срещи, които ще окажат съществено влияние върху окончателния резултат в дискусиите за драстичния спад на популацията на гургулицата – през ноември тази година в Малта и през февруари 2021 г. – най-вероятно в Гърция. На втората среща ЕК ще даде препоръките си за начина, по който държавите-членки трябва да управляват гургулицата в периода, в който ще се разработва устойчивият модел на ползване на птицата. Най-вероятно тези препоръки ще бъдат налагане на мораториум или други ограничителни мерки върху ловуването на гургулицата.
