Едва 1% от производителите отчитат, че проблемите, които имат с производството на традиционните храни, се дължат на климатичните промени
Българската поговорка “Дебел сняг, дебел комат” е поставена под въпрос заради последствията от климатичните промени през последните години, каза Десислава Димитрова от Слоу Фуд – България по време на конференцията „Намаляване на ефектите от промените в климата чрез географските означения и европейските схеми за качество“. През зимата все по-рядко имаме дебел сняг, който да ни гарантира добрата жътва през лятото, зачестяват случаите на почвена суша, скъсява се вегетационният период и фенологичните фази при развитието на растенията, разпространяват се нехарактерни болести по растенията и животните, констатира още Десислава Димитрова. Събитието е организирано от българския евродепутат Момчил Неков и на него присъстваха други български и чужди представители в Европейския парламент и производители на родни традиционни храни.
“Това, което ни притеснява, е, че в анализа на уязвимостта на секторите в българската икономика към промените в климата не се отчита влиянието на климатичните промени върху селските райони и върху бъдещето на малките фермери, на традиционните храни и на храните с географско означение.” , добави Димитрова. Слоу Фуд беше съорганизатор на конференцията. Едва 1% от производителите отчитат, че проблемите, които имат с производството на традиционните храни, се дължат на климатичните промени. Малките общности са пазители на знания, които биха ни помогнали да разработим стратегии за адаптация към измененията в климата.
Храната ни през последните 60-80 г. е предимно индустриална
Ако в държави като Испания и Италия схемите за качество на ЕС популяризират съществащи производства от дълги години, в някои случаи дори от столетия, то у нас те се изразяват във възраждането на тези продукти и мотивирането на местните общности да продължат да приготвят рецептите, наследени от техните предци. Една от причините е, че през последните 60-80 г. производството на храни у нас е подчертано индустриално. Това не отчита връзката с територията, с географията на продукта. Изгубени са традициите в частното предприемачество и кооперирането. Това се дължи на исторически причини, свързани с предходния период в историческото ни развитие, отчете Десислава Димитрова. Силно влияние оказва и обезлюдяването на селските райони и застаряването на населението. Традиционните храни и поминък на селските общности не се разпознават като инструмент за устойчиво развитие на национално ниво, подчерта българският представител на Слоу Фуд. Няма последователна политика за съхраняване на кулинарното гастрономическо наследство, допълни Димитрова и продължи, че значение имат и глобализацията на търговията със семена, и субсидирането на антохтонните породи на глава добитък, което не стимулира стопанина да развие цялостно производство и да развие цикъла по начин, по който да има по-голяма добавена стойност.
Продуктите с географско означение имат голямо значение за адаптацията към климатичните промени. Те изразяват пряката връзка между местно знание и природни дадености. Продуктите са резултат от уменията на местните общности да произвеждат храна в конкретни почвено-климатични условия в конкретен географски район. Показват връзка между отговорно екологично поведение и преки икономически ползи. Местните генетични ресурси, развити при конкретни условия, също са ресурс за адаптация към климатичните промени.
Начин за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда от транспорта са и късите вериги за доставка, припомни Десислава Димитрова.
Още по темата: Храните с географско указание пазят биоразнообразието
