Има мода в консумация на вино, но българинът вече умее да цени качеството
„Хубаво вино се прави от хубаво грозде“, казва доц. д-р Ваньо Хайгъров, технолог в Института по лозарство и винарство – Плевен (ИЛВ). Според специалиста обаче, тази година реколтата не е добра в района. Сушата остава отпечатък върху насажденията. „Имахме малко проблеми през пролетта, след това и дъждове имаше, а сега сушата си каза думата. Гроздето е много по-малко като количество, а зърната са изсушени. Няма я тази сочност и този сок, който би трябвало да има за определени сортове. Годината ще ни бъде трудна“, категоричен е той.
„Ще се произведе вино, но количеството, рандеманът, ще бъде по-нисък, което е в ущърб на производители. Захарността ще се достигне, няма да е проблем. Ще търсим баланса между киселини и захари и тогава ще се прецени точният момент за прибирането на съответните сортове“, обяснява доц. Хайгъров.
Розето излиза на преден план
Консумацията на вино в България става все по-актуална и българинът започва да придобива много познания в тази област. „Има мода в консумация на вино“, казва доц. Хайгъров. „В последните години е модерно да се пие вино розе. То се прави от червено грозде по бялата технология при ферментация при много по-ниска температура, за да могат да изпъкнат цветистите, плодови аромати в самото вино. В Института се експериментира с различни сортове“, допълва още той.
Традиционно през лятото на масата си българинът поставя повече бутилка в бяло вино, докато през студените месеци се залага повече на червената напитка.
Розето също е на мода. Търсенето на розе е нараснало. „50 % от дамите го харесват“, казва технологът на ИЛВ-Плевен.
„Българинът вече цени виното. Жените са доста напреднали в това отношение и помагат в семейството да се консумира вино. Умеят да подберат от един сегмент хубави вина, които да предложат на масата. Българинът се научи вече да си подбира качествените вина“, категоричен е доц. Хайгъров.
Производителите търсят качеството
Времето, в което се правят големи количества вина, е отминало, смята доц. Ваньо Хайгъров. Според експерта повечето изби у нас разчитат на собствени лозя. Това помага технолозите във винарните да могат да следят качеството на гроздето и да подберат точния момент за прибирането му – да е в т.нар. технологична зрялост, за да може да се направи качествено вино. Техниката, на която производителите могат да разчитат в момента, също улеснява работата им, както и различните енологични продукти, като танини и ензими, които се добавят и водят до увеличаване на аромата и вкуса на виното. „Тези частни малки избички държат на своето име и затова се стараят да направят нещо качествено, за да може като си купите веднъж от продукта им, на другия ден пак да повторите“, коментира технологът на ИЛВ – Плевен.
Сред положителните тенденции, които се очертават в производството на вино у нас, е и доброто обучение и закалка, които се дават на технолозите в избите. Някои от тях правят по две кампании на година в Южното и Северното полукълбо и по този начин внасят и в своето производство нещо ново и хубаво, на което стават свидетели. „Последните години се вдигна изключително много качеството на българските вина. За съжаление, все още сме в по-нисък сегмент в търговската мрежа, но това е пътят за пробиване в по-висока ценова категория“, категоричен е доц. Ваньо Хайгъров.
От традиционните местни до световните сортове
Вкусът на българина по отношение на виното постоянно се развива. „Ползваме и традиционните местни сортове – и „Гъмза“, и „Мавруд“, и „Широка Мелнишка лоза“, и „Димят“, и „Памид“, но в последните години се наложиха и тези сортове, които се внасят от Запада“, коментира доц. Хайгъров. Сред новите попълнения във винената листа са сортовете „Сира“ и „Пино Ноар“, които добиха голямо утвърждаване, особено в Южна България.
Според доц. Ваньо Хайгъров сред ценните попълнения на българската селекция е и българският сорт „Рубин“ . „Препоръчвам на лозарите да дойдат и да експериментират с нашия нов сорт „Кайлъшки рубин“, който е изключителен сорт с много добри показатели. Доближава се до хубавите сортове в света“, оценява той.
В избата гроздето разкрива тайните си
Годишно в експерименталната изба към ИЛВ се приготвят по около 4-5 тона вино, разказва доц. Хайгъров. Останалата част от гроздето се обработва в избата на базата, която е и производствена за региона. Избата към ИЛВ води началото си от 1892 година и е все още най-старата действаща изба в България. Тя е създадена по френски проект, използван е ската на местността и температурата при 90-95% от времето в избата е постоянна около 14-15 градуса целогодишно.
Основната цел на тази изба е обслужване на научния потенциал в ИЛВ. „Работим в много направления по отношение на агротехниката – различно разстояние между лозите, между редовете, вътре в самия ред, различни резитби, имаме с различни видове торене на сортовете по варианти. Контролираме ефектите от тези мероприятия, анализираме и препоръчваме на колегите кой сорт може да стане да се разпространява“, разказва доц. Ваньо Хайгъров.