Доц. Ваньо Хайгъров: Годината ще бъде трудна за винарите

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
6 Минути

Има мода в консумация на вино, но българинът вече умее да цени качеството

„Хубаво вино се прави от хубаво грозде“, казва доц. д-р Ваньо Хайгъров, технолог в Института по лозарство и винарство – Плевен (ИЛВ). Според специалиста обаче, тази година реколтата не е добра в района. Сушата остава отпечатък върху насажденията. „Имахме малко проблеми през пролетта, след това и дъждове имаше, а сега сушата си каза думата. Гроздето е много по-малко като количество, а зърната са изсушени. Няма я тази сочност и този сок, който би трябвало да има за определени сортове. Годината ще ни бъде трудна“, категоричен е той.

„Ще се произведе вино, но количеството, рандеманът, ще бъде по-нисък, което е в ущърб на производители. Захарността ще се достигне, няма да е проблем. Ще търсим баланса между киселини и захари и тогава ще се прецени точният момент за прибирането на съответните сортове“, обяснява доц. Хайгъров.вино, розе, Agrozona.bg

 

Розето излиза на преден план

Консумацията на вино в България става все по-актуална и българинът започва да придобива много познания в тази област. „Има мода в консумация на вино“, казва доц. Хайгъров. „В последните години е модерно да се пие вино розе. То се прави от червено грозде по бялата технология при ферментация при много по-ниска температура, за да могат да изпъкнат цветистите, плодови аромати в самото вино. В Института се експериментира с различни сортове“, допълва още той.

Традиционно през лятото на масата си българинът поставя повече бутилка в бяло вино, докато през студените месеци се залага повече на червената напитка.

Розето също е на мода. Търсенето на розе е нараснало. „50 % от дамите го харесват“, казва технологът на ИЛВ-Плевен.

„Българинът вече цени виното. Жените са доста напреднали в това отношение и помагат в семейството да се консумира вино. Умеят да подберат от един сегмент хубави вина, които да предложат на масата. Българинът се научи вече да си подбира качествените вина“, категоричен е доц. Хайгъров.

Производителите търсят качеството

Времето, в което се правят големи количества вина, е отминало, смята доц. Ваньо Хайгъров. Според експерта повечето изби у нас разчитат на собствени лозя. Това помага технолозите във винарните да могат да следят качеството на гроздето и да подберат точния момент за прибирането му – да е в т.нар. технологична зрялост, за да може да се направи качествено вино. Техниката, на която производителите могат да разчитат в момента, също улеснява работата им, както и различните енологични продукти, като танини и ензими, които се добавят и водят до увеличаване на аромата и вкуса на виното. „Тези частни малки избички държат на своето име и затова се стараят да направят нещо качествено, за да може като си купите веднъж от продукта им, на другия ден пак да повторите“, коментира технологът на ИЛВ – Плевен.

Сред положителните тенденции, които се очертават в производството на вино у нас, е и доброто обучение и закалка, които се дават на технолозите в избите. Някои от тях правят по две кампании на година в Южното и Северното полукълбо и по този начин  внасят и в своето производство нещо ново и хубаво, на което стават свидетели. „Последните години се вдигна изключително много качеството на българските вина. За съжаление, все още сме в по-нисък сегмент в търговската мрежа, но това е пътят за пробиване в по-висока ценова категория“, категоричен е доц. Ваньо Хайгъров.

 

От традиционните местни до световните сортове

Вкусът на българина по отношение на виното постоянно се развива. „Ползваме и традиционните местни сортове – и „Гъмза“, и „Мавруд“, и „Широка Мелнишка лоза“, и „Димят“, и „Памид“, но в последните години се наложиха и тези сортове, които се внасят от Запада“, коментира доц. Хайгъров. Сред новите попълнения във винената листа са сортовете „Сира“ и „Пино Ноар“, които добиха голямо утвърждаване, особено в Южна България.

Според доц. Ваньо Хайгъров сред ценните попълнения на българската селекция е и българският сорт „Рубин“ . „Препоръчвам на лозарите да дойдат и да експериментират с нашия нов сорт „Кайлъшки рубин“, който е изключителен сорт с много добри показатели. Доближава се до хубавите сортове в света“, оценява той.

В избата гроздето разкрива тайните си

Годишно в експерименталната изба към ИЛВ се приготвят по около 4-5 тона вино, разказва доц. Хайгъров. Останалата част от гроздето се обработва в избата на базата, която е и производствена за региона. Избата към ИЛВ води началото си от 1892 година и е все още най-старата действаща изба в България. Тя е създадена по френски проект, използван е ската на местността и температурата при 90-95% от времето в избата е постоянна около 14-15 градуса целогодишно.

Основната цел на тази изба е обслужване на научния потенциал в ИЛВ. „Работим в много направления по отношение на агротехниката – различно разстояние между лозите, между редовете, вътре в самия ред, различни резитби, имаме с различни видове торене на сортовете по варианти. Контролираме ефектите от тези мероприятия, анализираме и препоръчваме на колегите кой сорт може да стане да се разпространява“, разказва доц. Ваньо Хайгъров.

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА