Доц. Александров, какви бяха основните трудности при опазване здравето на животните през 2020 г. и какви са предизвикателствата пред специалистите през 2021 г.?
Водещи болести по животните през 2020 г. бяха Африканската чума по свинете (АЧС) и Високопатогенната инфлуенца по птиците (ВПИП). Синият език отново се появи у нас, но единствено при дивеча, като изпълняваните от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ваксинации през последните години не позволиха болестта да засегне селскостопанските животни. Виждаме какво се случва в съседните Гърция, Северна Македония и Сърбия, където болестта е широко разпространена. Предизвикателство през 2020-а, а както се очертава и през настоящата година, е пандемията, причинявана от коронавируса Sars-Cov-2 (COVID-19). Въпреки това предизвикателство, ветеринарномедицинските специалисти от всички направления изпълниха своите задължения и ефективно приложиха плановете за борба със заразните заболявания през 2020 г.
Кои сектори от животновъдството са най-засегнатите от болести и какви са мерките, които трябва да се предприемат, за да е безопасно отглеждането им?
Два основни сектора в животновъдството – свиневъдството и птицевъдството, бяха засегнати от заразни заболявания през 2020 г. Причините тези сектори да държат челните места в статиката са често възникващите епизоотии от ВПИП (птичи грип) и АЧС, както и високата степен на индустриализация и интензитет при отглеждане на животните именно в тези сектори. Неслучайно усилията и на законодателя, и на контрола в голямата си част са съсредоточени върху тях. Но основният елемент остава и до днес прилагането на мерките от страна на бизнеса. За да бъдат едни мерки ефективни, те трябва да се прилагат от всички, а контролът да съблюдава за това. Отчитаме положителна тенденция – бизнесът днес се ангажира все повече в борбата със заразните болести и прилагането на мерките, определени от БАБХ, съгласно изискванията на европейското законодателство.
Кои опасни болести напомниха за себе си през последните месеци и ще промени ли това новата ДПП, която стартира през 2022 г.?
Освен АЧС и птичият грип, у нас през второто полугодие на 2020 г. се появи и синия език, серотип 4, за щастие единствено при дивите преживни животни. Зачестиха случаите на Ку-треска. В момента високопатогенната инфлуенца върлува в цяла Европа, а у нас няма констатирани огнища, благодарение мерките, наложени в сектора и разбирането на бизнеса, че те не са самоцел, а начинът да запазят стопанствата си. През 2021 г. продължава изпълнението на приетата тригодишна програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България за периода 2019 – 2021 г. Заболяванията са под контрол, но е важно да се отчита и информацията за нововъзникващи или периодично проявяващи се заболявания по животните у нас и в съседните държави. Това се взема предвид при изготвянето на проекта на нова тригодишна (2022-2024 г.) програма, по който БАБХ вече работи. Ще се наблегне върху зоонозите, например Ку-треска, Конго-кримска хеморагична треска и други, ще бъдат взети под внимание препоръките от ЦОРХВ и регистрираните ветеринарни лекари.
АЧС бе една от големите напасти на последните години. Успяха ли стопаните да въведат достатъчно сигурни мерки за опазване на индустриалните ферми от болестта?
Към днешна дата индустриалните ферми за свине са в пъти по-подготвени за недопускане на заболяването АЧС в тях, отколкото бяха при първите констатирани огнища. Много от собствениците направиха допълнително големи инвестиции за биосигурност с недопускане на заболяването АЧС в тях.
Смятам, че може да говорим за успех в тази посока, 2020 г. е показателна за това. Направени бяха сериозни промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, в Наредба 44, изпълнява се Планът за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в България. Показател за това е, че отчитаме близо 60% по-малко огнища през миналата година в сравнение с 2019 г. Засегнати бяха три индустриални животновъдни обекта в началото на 2020 г., два от тях технологично свързани. Най-много са засегнатите обекти за отглеждане на Източнобалканска свиня – 14 на брой, поради спецификата на отглеждане на породата.
Повече от половината от засегнатите през 2019 г. индустриални свинеферми са възобновили работа си през 2020 г.
А каква е ситуацията с личните стопанства по отношение на АЧС? Въвеждането отново на животни в задния двор може ли да представлява опасност за поява на нови огнища на територията на страната и какви мерки биха били предприети, ако това се случи, за да бъде опазен свиневъдният сектор?
През миналата година имаме едно огнище на АЧС в нерегламентирано лично стопанство. Стопаните, които държат на традицията да си отглеждат прасе за лична консумация, разбират необходимостта това да се случва при изпълнение на мерки, които не изискват големи инвестиции и най-вече – да бъде регламентирано и след регистрация. Към края на 2020 г. вече има регистрирани повече от 5 500 лични стопанства. Въвеждането на животни в лични стопанства се извършва по много опростена процедура. Целта е желаещите да бъдат максимално улеснени, не се налага да посещават ОДБХ. Въвеждането поне на минимални мерки за биосигурност намалява опасността от проникване и разпространение на заразни заболявания вкл. и АЧС. Важно е и зареждането на прасета в личните стопанства да става само от регистрирани индустриални и фамилни ферми.
В личното стопанство може да се отглеждат до три прасета за угояване. Не може да се отглеждат свине-майки, да се развъждат прасета и да се продават. Всъщност, това представлява личното стопанство – то произвежда само за лична консумация. Голямото движение на външни лица в обекта, което търговията и заплождането водят със себе си, крие риск от проникване на АЧС и на други заболявания.
Всеки стопанин, който е готов да развъжда и търгува свине, има възможност да организира този процес в рамките на фамилна ферма.
Ветеринарните лекари бяха натоварени с нови задачи според ЗВД. Има ли достатъчно ресурс в страната, и като официални лекари, и като частна практика, за да се справи със здравеопазването на животните?
Да, Законът за ветеринарномедицинската дейност претърпя няколко изменения през 2020 г., с които бяха разширени задълженията на собствениците и на местната власт, но и не само, бяха разширени също обхватът и обемът на задълженията на официалния контрол и на регистрираните ветеринарни лекари, работещи на частна практика.
Ресурс има, освен това и БАБХ, и регистрираните ветеринарни лекари неколкократно доказват, че могат да се справят във всякакви ситуации.
С оглед на стратегията на ЕС „От фермата до трапезата” какви ще бъдат приоритетните дейности, за да се гарантира полезна храна за хората?
БАБХ от години прилага единния подход за контрол на целия цикъл на производство на храни, или т.нар. стратегия „От фермата до трапезата“. За гарантирането на предлагането на българския пазар на безопасни и качествени храни, БАБХ ще продължи със строгия официален контрол във всички етапи на производство им, а при констатиране на нарушения ще бъде прилагана цялата строгост на законите срещу нелоялните оператори, които са си позволили да ги нарушат.
Антимикробната резистентност е сериозна тема и за здравеопазването на животните, и на хората. В каква насока се работи в тази област от страна на БАБХ?
БАБХ отчита, че Антимикробната резистентност (AMР) се превръща във все по-голям здравен проблем при хората и животните, който ограничава или свежда до минимум възможностите за ефикасно лечение. Ето защо съвместно с няколко институции работим по прилагането на национален план за действие срещу AMР, чиято основна цел е ограничаване на антибиотичната резистентност в контекста на концепцията на СЗО „Едно здраве“. За постигане на тази цел БАБХ работи в няколко направления. На първо място за подобряване на информираността на обществеността и осъзнаване на значимостта на темата за микробната резистентност, като ключов фактор за понижаване качеството на живот, чрез ефективна комуникация, образование и обучение. Работи се по надграждане на лабораторния капацитет на Национална референтна лаборатория (НРЛ) с цел получаване на висококачествени данни за AMР в сектор Животновъдство, позволяващи пълноценен анализ и интерпретация на получените резултати. В унисон със стратегията „Превенцията е по-добра от лечението“ работим по намаляване на случаите на инфекции, чрез повишаване на мерките за биосигурност и прилагане на добри животновъдни практики при отглеждане на животните. И, разбира се, искам да напомня, че е забранена профилактичната употребата на антибиотици при животните.
Навършват се 10 години от обединяването на няколко структури, в това число и НВМС в единната – БАБХ. Каква е равносметката в сектора на здравеопазването на животните?
БАБХ бе създадена по същото време, в което ветеринарните специалисти работехме за ограничаване и изкореняване на шапната епизоотия в Югоизточна България през 2011 г. Тогава от най-страшното и икономически значимо заболяване бяха засегнати 11 села в Странджа. По онова време Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), а после и нейният правоприемник БАБХ, предприеха навременни и адекватни мерки срещу болестта, доказателство за което е фактът, че тя не навлезе в България на повече от 15 км от турската граница.
Като пряк участник в прилагането на мерките по ограничаването на заболяванията и последиците от тях от времето на създаването на Агенцията смея да твърдя, че няма друга държава и служба в световен мащаб, която през последните 10 г. да е била поставена пред толкова предизвикателства по отношение заразните болести по животните, колкото БАБХ. Ще припомня шапа по домашните животни и дивите свине през 2011 г., шарката по овцете и козите през 2013 г., синия език през 2014 г., заразния нодуларен дерматит през 2016 г., чумата по дребните преживни животни през 2018 г., инфлуенцата по птиците, нюкясълската болест, а през последните две години и Африканската чума по свинете.
В тези 10 години законодателството и контролът по отношение на здравеопазването на животните се развиха много. Разширена е ваксинацията срещу тежките и икономически важните заболявания, за които има създадена ваксина. Ще дам пример – от години на българска територия няма констатирани случаи на ЗНД, заради прилагането на ежегодна ваксинация.
От друга страна се наблюдава по-добра осведоменост и разбиране у животновъдите – било в личното стопанство или в индустриалното производство, за това как се отглеждат здрави животни, при хуманни условия и висока биосигурност, които да осигурят и безопасна храна. Пример за това е силно намалелият интензитет на АЧС през изминалата 2020 година.
БАБХ има основната привилегия и задача да пази границите на ЕС и с изключение на векторно предаваните болести от нашата страна никога не е излязла зараза към друга държава.
Международното признание към Агенцията в сектора на здравеопазването на животните е огромно. България многократно е давана като добър пример на заседания и комитети към Световната организация по здравеопазване на животните (OIE), ФАО, ЕК и други. Ръководители на агенцията бяха и все още са членове към комитетите към Европейската комисия за борба с шапа към ФАО (EuFMD). Експерти от агенцията участват постоянно в международни мисии на ЕК, ФАО и OIE.
Опитът на България за справяне с болестта заразен нодуларен дерматит се превърна в „ноу-хау“, в пример в световен мащаб, и в момента е водещ при борба с епизоотията в Китай и другите азиатски държави.
БАБХ успешно защити приложените мерки, програми за надзор и спазването и прилагането на международните стандарти по отношение на болестите по животните и зоонозите и получи статут на държава свободна от шап, класическа чума по свинете и „с незначителен риск“ от спонгиформна енцефалопатия по говедата пред OIE.
Прилаганите от Агенцията програми за надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите дават гаранции и свобода за производителите в рамките на вътреобщностната и международната търговия с животни и животински продукти.
