В едно от любимите села на Иван Вазов градските хора могат “да заредят батериите” преди да се гмурнат в градската джунгла
Само на 70 км от столицата в Искърското дефиле е закътано село Очин дол – едно от любимите села на Иван Вазов. Тук той с огромна обич към България е написал разказа „Дядо Йоцо гледа“. Мястото вдъхновява не само с величествената красота на Врачанския балкан, а и с родолюбието на местните хора, които днес поддържат българския дух по своя инициатива, но и с огромни усилия.
Дядо Йоцо посреща гостите на селото
Масивен петметров паметник на Дядо Йоцо посреща гостите на селото и подсеща: Де е българското? Някога Дядо Йоцо задавал този въпрос, искал да види новото, което идва след Освобождението в неговия край. Но как да го види, като бил сляп? По-скоро да го усети и чуе, да го докосне и предаде на нас, днешните хора, онзи негов неутолим копнеж по новия живот. Вазов е отсядал няколко пъти в селото. Мълвата гласи, че е страдал от „очебол“. Разхождал се по склоновете на Балкана, наслаждавайки се на омайната природа и на естествените извивки на Искъра, по чийто бряг е построена железопътната линия.
Местните богатства
Врачанският балкан в района на Очин дол попада в зона „Натура 2000“. На тази основа се развива и районът с поддържане на ливади и пасища. Това обаче е само малка част от богатствата по тези места. Много туристи тръгват по местните пътеки, берат мащерка, маточина и другите билки, коя от коя по-силна и по-лековита. Чай от ароматни билки се предлага в единствения ресторант в селото, наречен „Дядо Йоцо гледа“. През широката градина на заведението по китна пътечка се стига до паметника на Вазовия герой. Наистина е приятно да поседнеш тук, да похапнеш сирене и кисело мляко от местното стадо кози и овце. Особено вкусен е местният специалитет „Мара Врачанска“ – свинско месо в естествено черво с местни билки.
Съвместен проект
В селото има хижа с 32 легла, която се използва целогодишно и представлява уютна сграда, сякаш кацнала над селото. Всъщност това е сградата на старото училище, което днес е превърнато в младежки еко лагер, който може да се използва целогодишно както за ученически, така и за бизнес семинари. Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“, от където са ремонтирали хижата по проект, предлага дву- и петдневни образователни програми, свързани с екологията и биоразнообразието. Цветелина Христова, млада, симпатична и усмихната жена, кани всички да дойдат на 23 юни да почетат празника на селото.
„Хората идват заради уникално красивата природа и спокойствието. Много туристи поемат по екопътеките наоколо. Имаме много известна туристическа пътека, която води до хижа Пършевица, оттам по целия Врачански балкан може да се отиде до Леденика и до много други места. Имаме всички условия за екологичен, природен, планински, селски туризъм“, обяснява Огнян Петров, единственият предприемач в Очин дол.
По поречието на Искър има отлични възможности за рафтинг. Ловджиите обикалят наоколо основно за зайци, диви прасета, лисици, има и сърни. Край село Зверино може да се хапне прясна пъстърва в развъдника, който са изградили там.
Отворени посоки
Огнян Петров е също общински съветник, радва се, че днес пътищата на българите са отворени към Европа и света, че от целия свят идват хора тук да видят красотите на Врачанския балкан. Самият той е инициатор за изграждането на паметника на Дядо Йоцо – по негова инициатива заедно с местните хора са разчистили буренясалото наоколо място, а в заведението наблизо с упоритост и много труд направил чудесна градина. Има още много възможности и идеи, които чакат да се реализират и сбъднат, вярва Огнян.
Като цяло Огнян разчита вече изцяло на собствени сили, за да развива бизнес в района. По мярката в ПРСР за млади фермери той отглеждал малини и ягоди, но се отказал заради прекалено многото административни формалности. „Искаме да запазим поне поляните, хората в селото имат шансове да се занимават с планинско животновъдство. Засадихме малко овошки, имаме 20-ина дка с орехи. Теренът тук е с много пресечени местности, не можеш да ходиш по тях, какво остава да го обработваш. Има и дърводобив за съжаление“, обяснява той.
Таван на развитието
Като общински съветник Огнян казва, че работи за това в селото да се задържат хората, да има работа. „Липсата на работна ръка ни спира да се развиваме. В селото отдавна няма училище, нито детска градина“, казва той. „Искаме да имаме разбиране и подкрепа от общината в Мездра. До нас трудно стигат, но искаме да се възползваме от директните плащания, да имаме пасища, които да обработваме. Трябва да има и някакви приходи, за да съществуваме. Това е добър район, който може да се разработи, за да се използва по-добре. Но няма хора, в селото има 130 постоянни жители и то възрастни хора.“
Фестивал на родолюбието
През последните 14 години тук се провежда фолклорно-литературният фестивал „Дядо Йоцо гледа“ по идея на Огнян и чрез инициативния комитет „Дядо Йоцо гледа“ и Сдружение „Искърско дефиле“. Част от празника са номинациите и връчването на награда за родолюбие, чийто носители вече наброяват 12 души. Всеки награден е посадил дърво в градината на „Дядо Йоцо гледа“, както е името на единственото заведение в селото. Огнян показва дръвчетата, посадени от известни нашенци – орехът на Кубрат Пулев, върбата посадена от Кристалина Георгиева, кестенът на Николина Чакърдъкова.
Подкрепа от общината?
На западния край на селото са запазени основите на най-ранния християнски храм в района, датиран от 6-5 век. Казва се „Вси Светии“ и всяка година на 23 юни местните правят на мястото курбан за здраве. Тук се е осъществило най-ранното християнизиране и покръстване на местното население – траките, които били трибали – най-трудно опитомяваното племе от всички нашественици по тези земи. Мечтата на кметицата е да се съберат средства за изграждането на параклис в тази част на селото.
„Ние сме по-слепи от Дядо Йоцо за доброто, с което разполага всеки от нас – перспектива, възможности, които може да развива всеки, където и да е в провинцията. Тук има възможности за всеки предприемчив българин, за да не се обезлюдяват селата. Защото веднъж изчезне ли едно население, вече трудно ще се възстанови, дори да дойдат нови хора и се заселят тук. Има традиции, които трябва да се усвоят, приемат и разбират от местните хора, за да продължим напред“, казва предприемачът. Той вижда бъдещето на селото повече като част от развитието на селата по Искърското дефиле. „Ако има някой, който да разработи възможностите тук, ще идват хора от цял свят“, казва Огнян.
