На Стефановден момите ладуват кога ще се задомят
На 27 декември православната църква почита паметта на Свети Стефан – създател на първата християнска общност, за което е наричан пръв мъченик или първомъченик.
Бил избран да разпространява и проповядва християнството в Палестина, поради което юдейските управници съзрели заплаха от нарастващия брой християни и направили всичко възможно, за да настроят хората от народа срещу богоизбрания дякон. Обявили го за измамник и го пребили с камъни. Мъченикът коленичил с последни сили и обърнал поглед към небето с думите: „Господи, не им зачитай този грях“, след което издъхнал. Тялото на светеца не било погребано, а оставено на птиците и зверовете. Според народното поверие, Божията майка наблюдавала мъченическата му кончина и се молела за него. Днес мощите му почиват в Сионския храм в Йерусалим, след като през V век свещеник получил видение заместонахождението им.
Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. На трапезата се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата присъстват още прясно изпечен обреден хляб и златиста баница.
В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка
Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
Обичаите, които характеризират така наречените Мръсни дни, трябва да се спазват от Стефановден до Йордановден. През тези дни жените не трябва да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са забранени.
Това е периодът, през който хората трябва да се пазят от злите сили и не се излиза навън по тъмно, особено през нощта. На Стефановден младите семейства гостуват на своите родители, кумове или кръстници, за да им засвидетелстват необходимото уважение. Един от основните обичаи, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На този ден празнуват всички с имената Стефан, Стефана, Стефания, Стефанка, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка.
