Един човек, но с две призвания. Поезията и ветеринарната медицина вървели ръка за ръка в живота на един от най-известните български писатели. Докато практикува професията си, Димитър Димов написва едни от най-великите български романи, а специалисти във ветеринарното дело твърдят, че научните му разработки в сферата на медицината за животни не отстъпвали по нищо на литературните му постижения. Спомените си за великия писател сподели за „Агрозона“ един от студентите на Димитър Димов – проф. Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите у нас, който от първо лице ни разказа някои
любопитни подробности за това какъв човек и преподавател е бил авторът на „Тютюн“.
За живота на един голям писател
Димитър Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар и професор по анатомия на гръбначните животни. Той е роден в Ловеч на 25 юни 1909 г., но израства в Дупница. Първото си литературно вдъхновение той получава от личността на свой роднина – Яне Сандански. От малък Димов започва да събира материали за книга, която да посвети на Яне, но в последствие така и не реализира. Смята се, че майка му, Веса Харизанова, допринесла най-много за изграждането на образа му като писател. От една страна заради същността си на силна и влиятелна личност, а от друга заради интереса, който самата тя проявявала към литературата и изкуството. Волно или неволно, тя се стремяла да предаде своите интереси и на сина си. Вторият човек от семейството, който допринесъл за културното развитие на Димов, е негов братовчед, който бил известен журналист и политически деец с влияние във времето между двете световни войни.
Баща му умира на бойното поле по време на Междусъюзническата война, когато той е едва на 4 години. Това събитие разтърсва майка му, която от прекомерен страх и грижовност започва да ограничава контактите му, а в редките случаи, когато детето излиза, тя винаги го придружава. По това време Димов вече открито демонстрирал интереса си към книгите, физиката и химията. Рисувал и карикатури, а съучениците му често го определяли като „чудак“. Интровертността му вероятно се поражда именно през тези години. Близки до семейството хора го определяли като тихо и затворено дете с богато въображение. Шест години по-късно, когато майка му се жени повторно, семейството се премества да живее в София.
Вторият му баща започва работа като тютюнев експерт и най-вероятно именно там, докато наблюдава работниците в условията на тютюневите складове, у Димов се заражда идеята, която по-късно през живота му се реализира като най-известната му творба – романът „Тютюн“.
Ветеринарен лекар и професор в Селскостопанската академия в София
През 1928 г. бъдещият писател постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. След един семестър решава да прекъсне обучението си, но по-късно отново се връща, за да довърши започнатото. Шест години по-късно официално завършва като доктор по ветеринарна медицина, а междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт. По-късно е прехвърлен на длъжност микробиолог в Областна ветеринарно-бактериална станция в Бургас.Пишещата машина на писателя, на която довършен първият му роман „Поручик Бенц“, преоткриват през март 2020 г. в Бургас. Пет години работи и като участъков ветеринарен лекар в софийското село Ваксево и в Кнежа. След това става асистент по анатомия във Ветеринарномедицинския факултет в Софийския университет. Работи и като доцент в Агрономическия факултет в Пловдив, както и в Селскостопанска-та академия в София. А малко след това става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ „Г. Димитров“ в София. Именно за тази дисциплина ни разказва професор Белоречков.
“Това беше сложен предмет, а Димов така добре обясняваше всичко”
“Използваше различни цветове тебешири, с които оцветяваше костите и мускулите на животните и ни разказваше всичко за тях до най-малката подробност. Не беше стандартен. Рисуваше много детайлно и старателно. Залите винаги бяха пълни със студенти, когато той преподаваше. Потокът ни беше от 320 човека, неговите лекции се провеждаха в аулата на сегашния Биологичен факултет и почти винаги тя се запълваше цялата. Въпреки, че беше много стеснителен, тих, скромен и не много приказлив, лекциите му винаги бяха много интересни. Спомням си още, че пишеше с лявата си ръка“, разказва ни професорът.
„Може би една от причините да бъде толкова интересен на студентите беше и излезлия по това време роман „Тютюн“ и разискването му. Така да се каже, неговите почитатели сред студентите, се възползваха от възможността да му задават въпроси, свързани с книгите му след приключването на часовете. Покрай него всички ние проявихме интерес и към други негови произведения, издадени преди „Тютюн“, споделя още Белоречков.
„Той влизаше тих, беше съвсем смирен. Носеше сако с отворена ръка, и когато започваше да чертае костите, сваляше сакото и оставаше по риза с къс ръкав. Рисуваше много красиво, въпреки, че пишеше с лявата ръка. Изразяваше се много добре, говореше тихо, но много ясно. Всички гледахме да седнем по-напред, за да го чуваме добре. Ние бяхме не толкова заинтересовани от лекциите, колкото от самия него“, разказва председателят.
Димов бил изцяло отдаден на работата и хобито си и трудно нещо можело да го измъкне от уединението. Въпреки, че три пъти заставал под венчилото, Димов сякаш имал изградена стена между себе си и останалия свят и писането на романи и работата му били най-важните неща за него През 1964 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели, а две години по-късно умира на едва 56-годишна възраст. След като напуска този свят, близките му откриват два недовършени романа, както и две научни разработки. Димов оставя след себе си богато литературно наследство и над 20 изследователски труда в областта на ветеринарната медицина.
